Децата неграмотни, управляващите – безхаберни

България е обречена държава без ударни инвестиции в образованието. Натрупани са големи структурни проблеми, които не могат да бъдат решени с копи-пейст политика. Голяма част от тези проблеми не могат да бъдат компенсирани в семействата, където на свой ред се трупат поколения неграмотни. На този фон финансирането за образованието пада като дял от БВП в проектобюджет 2023 и ще остане на ниски нива до 2025 г. А това не вещае светло бъдеще.

България не е съвсем европейска страна

Сравнителните статистики по ключови показатели в образованието в ЕС са направо натъжаващи. Достатъчен е и най-беглият поглед върху последното издание на „Education and training monitor 2022“ с въведение, писано от настоящия зам.-министър председател Мария Габриел в качеството й на еврокомисар за образованието и иновациите.

Страната ни стои най-зле в Европа заедно с Румъния по много ключови показатели, а сравнителният преглед назад в годините показва, че ако има някакъв напредък, той е твърде бавен. Данните много ясно показват, че в преодоляването на проблемите българското училище трудно може да разчита на семействата – налице е огромна обвързаност между ниски образователни резултати и социалния статус.

По показател зависимост на образователните резултати и социален статус при 15-годишните (на база данните от PISA) България и Румъния са най-зле в Европа. Делът на несправящите се с базови умения при най-непривилегированата като социален статус група у нас надхвърля 50%. Ножицата спрямо привилегированата група е една от най-големите в ЕС.

Какво означава това за икономиката? В нея се вливат голям дял необразовани хора, които трудно могат да живеят добре. Много от тях дори не успяват да изкласят до 8-и клас. И по този показател сме първенци. 14,5% от 15-годишните през 2020 г. в България не са били записани във формално образование.

Графика 1. Дял на 15-годишните, които не са записани в образователната система.

Това са деца, изпуснати още в предучилищното образование. България изостава най-много именно в предучилищното образование, като не финансира този сектор адекватно – тук разликата със средното за ЕС като дял на разходите от БВП е двойна. За предучилищно и начално образование България е инвестирала през 2021 г. 0,8% от БВП срещу 1,7% средно за ЕС. Тук никаква промяна не се задава – детските градини се приемат като нещо странично за системата, въпреки че ролята им е ключова, особено за компенсиране на дефицити в развитието. За адекватна грижа за най-нуждаещите се – децата със специални потребности, пък изобщо не може да се говори.

При висшето образование след чувствителен ръст на показателя дял на записаните сред групата 25-34 години в периода 2012 – 2017 – от 27 на 33%, има задържане на това ниво – едно от ниските нива в ЕС. За сравнение делът на младите хора в Люксембург, записани във висше образование, е 63% през 2021 г.

Графика 2. Дял на младите хора на възраст 25-34 г., записани във висше образование.

Наличието на много големи проблеми е видно ежегодно и от националните данни за успеха на децата. Просто не е нормално на изпит за седми клас по математика цели области да имат среден резултат 17 точки при 100 възможни. Това чисто и просто означава провал.

Вместо да инвестира, правителството реже парите за сектора

При такива данни е необходим политически дългосрочен консенсус, че образованието трябва да е приоритет. И то не на думи. Вместо това в проектобюджет 2023 секторът пада на притеснителни нива като финансиране. От 4,4% от БВП през 2022 г. бюджетът отива на 4,1% през 2023 г. и е планиран да се запази на такива нива до 2025 г. – когато също се предвижда финансиране в размер на 4,1% от БВП. Ясно е, че това се дължи и на инертното съставяне на тригодишните бюджетни прогнози, без по същество реално планиране за следващите години, но така или иначе отстъплението е налице.

То трудно може да бъде представено като увеличение на парите за сектора, макар че такива опити се правят. Наистина, в абсолютни стойности парите за образование растат, защото расте и БВП. Това обаче е валидно за всички останали бюджетни сектори, които запазват дела си на финансиране или го увеличават. Нещо повече – внимателният преглед на числата показва, че почти целият ръст ще бъде консумиран покрай инфлацията и политиката по доходите. Реално в проектобюджет 2023 е предвидено образованието да получи 903,3 млн. лв. повече спрямо 2022 г., но голяма част от парите отиват за ръста на учителските заплати и поскъпналата издръжка. Само за политиката по доходите на учителите е заложена сума от 465 млн. лв. Само за повишените разходи за храна в системата общините ще платят 110 млн. лв. повече, а тук има и скрити дефицити.

Много лошо впечатление при сравнението на предложените сметки прави намаляването на отделни разходи в предучилищното образование на фона на паралелни увеличения във висшето образование. Така например за политиката по обхващане на децата в задължителната 4-годишна предучилищна подготовка служебното правителство беше заложило 18 млн.лв., а кабинетът „Денков“ ги намалява на 7 млн. лв. ОНамалени от 13 на 10 млн. са разходите за компенсиране на семейства с деца, останали извън детските градини. Тези корекции сигурно се дължат на някакви промени в начина на планиране – вероятно заради късното приемане на бюджета, но правят много лошо впечатление на фона на сериозния недостиг на финансирането на предучилищното образование.

При този бюджет за нови политики или за по-амбициозни цели при старите не може да се говори. Уви, политическите кризи не помагат за развитието на нито един сектор, но специално при образованието след сериозен напредък с приемане на ново законодателство в последните години има натрупана инерция.

Оправдания, оправдания, оправдания

Правителството на Денков има едно оправдание в това отношение – общото състояние на хазната. Истината е, че при зейнала дупка от 12 млрд. лв., на колкото я изчисли служебното правителство, друга политика освен свиване на дефицита не може особено да има. Такъв бюджет се рекламира много трудно – на финансовия министър му остава само да повтаря, че при него приходните агенции ще работят ударно. На този фон обаче е странно, че правителството не се възползва от всички възможни допълнителни приходи, особено по линия на допуснати уж временно отклонения при данъчното облагане на различни сектори. Не е ясно и защо не се прави никакъв опит за преразглеждане на отделни популистки решения, които в условия на дефицит са пилеене на средства. Аргументът, че проектобюджет 2023 ще действа само 5 месеца, не е успокояващ. 2024 г. няма да е по-лесна по линия на дефиците. Но докато му дойде редът на образованието, пада качеството на голяма част от икономически активното поколение, което ще трябва да заработва БВП. С училище до 15-годишна възраст заработеното надали ще е задоволително.

Графика 3. Общи правителствени разходи за образование, 2021 г., % от БВП