Какво ли би се случило ако български дипломат, особено с ранг посланик, беше застанал в първите редици по време на германските протести срещу миграционната политика на тамошното правителство през януари и февруари т.г.? А как Германия третира висши политически лица, за които има данни, че са искали подкуп или че са усвоили на ръба на закона атрактивни туристически терени? Нима една от най-силните икономики в ЕС не е еталон за нетърпимост към злоупотреба с власт по високите етажи на държавата? Посочете ми един немски управленец, който да не е подал оставка дори след минимален намек за превишаване на правомощията? А дали се е чуло и видяло немски финансов министър да е бил заподозрян в покровителстване на цигарена контрабанда?
Вчерашната снимка на германската посланичка Ирене Мария Планк, която бе заснета редом до уличения в гигантска корупция Асен Василев пред Съдебната палата, поражда множество въпроси. Освен грозен пример за дипломатическа безвкусица, присъствието на нейно превъзходителство на площада по същество представлява груба намеса във вътрешните работи на една суверена страна, каквато несъмнено е Република България.
Посланик Планк, освен всичко друго, нарушава Виенската конвенция, в чийто чл. 41, Ал. 1, е записано, че дипломатите “също така имат задължение да не се намесват във вътрешните работи на тази държава.“ Какво означава това на практика? Посланикът има право на лично мнение, но няма право официално (в качеството си на дипломат) да участва в действия, които се възприемат като намеса във вътрешната политика на приемащата държава. Присъствието му на политически протест – дори мирен – може да бъде изтълкувано като намеса в делата на страната, разясниха международници от кариерата, попитани как ще изтълкуват високопоставената визита при пуделите, пачките и политическите комисионери. За да не остане сянка на съмнение какъв чутовен политически гаф е сътворила нейно превъзходителство, следва да уточним, че посланикът е посланик в режим 24/7 – от момента на връчване на акредитивните си писма на държавния глава до отпътуването му от страната. Пишем това за да изпреварим нечие “дълбокомислено” заключение, че дамата е протестирала в извънработно време или че е била в отпуск.
Единственият легален начин нечий дипломат, особено глава на чужда мисия, да изрази мнение по вътрешнополитически казус, е да излезе с отворено писмо или да проведе официална среща с представител на политическа партия или неправителствена организация. Всякакви небрежни разходки, чорлава и по потник, са крайно неприемливи и представляват повод за поставяне под съмнение на двустранни отношения, градени мъдро в продължение на десетилетия.
Дали българското правителство ще покаже мъжество и ще приложи разпоредбите на Виенската конвенция, включващи изразяване протест (note verbale), искане на обяснение или дори обявяване на дипломата за persona non grata (както разпорежда чл. 9 от Конвенцията), предстои да видим. Специалистите по международни отношения, с които разговаряхме, бяха по-скоро скептични, че страната и кабинета ще защитят достойнството и суверенитета ни. Далеч по-вероятно е от МВнР “дипломатично” да се престорят на приятно разсеяни, както често се случва при подобни скандали. Оставаме с надежда, че поне немското правителство ще прояви здрави инстинкти и ще “издърпа ушите” на своя посланик, допуснал Германия да се превърне в защитник на българската политическа корупция.
Източник: crimesbg.com
