Докато гледаме Пеевски и Борисов, кой гледа Домусчиеви?
Политическият пейзаж в България рядко страда от липса на фокус. В последните години общественото внимание е насочено към конкретни имена: Делян Пеевски – като символ на задкулисието и медийния монопол, и Бойко Борисов – като олицетворение на дългогодишната власт и нейното влияние.
И двамата са обект на обществени дебати, санкции, протести, дори карикатури.
Но докато фокусът е вперен в тях, има играчи, които минават под радара. Те не се появяват в телевизионни студия, не влизат в открити конфликти, не ги викат на разпити.
Един от тези играчи е кръгът около братята Домусчиеви.
Притежавайки значителни дялове в индустрията, фармацията, логистиката, спорта и дори медиите, те управляват икономическа територия, сравнима с малка държава. Връзките им с европейски структури са активни, инвестициите – стратегически, а публичното им присъствие – прецизно дозирано.
Те не се нуждаят от политическа партия, защото имат икономическа устойчивост.
Не влизат в новините със скандали, защото присъстват там с реклама.
И докато се водят кампании „срещу модела“, никой не казва дали моделът не е просто по-тих, по-ефективен – и съвсем реален.
Този текст не е упрек. Той е въпрос:
Когато говорим за власт в България, кого всъщност не споменаваме?
И не е ли време да обърнем внимание не само на тези, които са видими, но и на онези, които нямат нужда да бъдат?

Че те може да са в основата?