Нощните високи температури са по-опасни за инфаркт от дневните. Това сочат данните от мащабно проучване на екип на Клиниката по кардиология в „Пирогов“.
През последното десетилетие екип кардиолози от „Пирогов“ са провели научно изследване за връзката между денонощните температури колебания и сърдечните заболявания. В рамките му са анализирани над 7400 случая на остър коронарен синдром.
Мащабното изследване документира и посочва скритите опасности на екстремните температури за сърцето. От десетгодишното научно изследване става ясно, че минималните нощни температури над 18°C увеличават риска от инфаркт 3.7 пъти – значително повече от ефекта на дневните жеги.
Още по-тревожно е откритието, че опасността продължава до 7 дни след екстремните температури, като рискът нараства прогресивно и достига своя пик на седмния ден при студ (+33%) и на третия ден при жега (+88%).
Изследването разкрива и неочаквани възрастови особености – докато възрастните над 75 години са най-уязвими при екстремен студ, при горещините изненадващо младите под 55 години показват най-висок риск (+37%).
Тези сериозни открития на екипа на Клиниката по кардиология налагат спешна промяна в системите за ранно предупреждение и здравните протоколи, посочва началникът на Отделението по инвазивна кардиология в „Пирогов“ д-р Иван Мартинов.
Той препоръчва фокусът да се измести от дневните температурни пикове към нощните минимуми и продължителното наблюдение на рисковите групи в седмицата след екстремните метеорологични условия.
Екипът разглежда още „Градския топлинен остров“ (на англ. Urban Heat Island – UHI) – ключов феномен, който обяснява защо градовете, включително София, се затоплят по-бързо и по-осезаемо от околните селски райони. Това има директни последици за здравето, енергетиката и климата.
Какво представлява „градският топлинен остров“?
Градският топлинен остров е явление, при което температурите в градовете са значително по-високи от тези в заобикалящите ги райони. Разликата може да бъде от 2 до 7°C, особено през нощта.
Основни причини:
1. Асфалт и бетон:
Градските материали абсорбират и задържат слънчева енергия през деня, след което я отдават бавно през нощта. Това пречи на естественото нощно охлаждане.
2. Малко растителност и зелени площи:
Дърветата и тревата охлаждат чрез изпаряване. Когато липсват – охлаждането е слабо.
3. Климатични инсталации и трафик:
Градовете отделят допълнителна антропогенна топлина – от коли, климатици, промишленост.
4. Гъсто застрояване и тесни улици:
Пречат на движението на въздуха и задържат топлината като „капан“.
През последните 5 години броят на тропичните нощи (Tmin > 20°C) рязко нараства, особено в централните градски части. Това важи особено за София, сочи анализът.
• Нощните температури остават високи, което увеличава топлинния стрес при хората.
• Минималните летни температури в града се повишават с около 2°C за 10 години, по-бързо от средните.
Влиянието върху здравето:
• Липсата на охлаждане през нощта е тежко натоварване за сърдечно-съдовата система, особено при възрастни и хронично болни.
• Увеличава се рискът от:
• инфаркти
• инсулти
• обезводняване
• топлинен удар (heatstroke)
• сънни нарушения и хронична умора
Защо София се оказва особено уязвима?
• има интензивно застрояване, малко озеленяване в центъра
• трафикът и климатизацията засилват ефекта
• лятото се удължава, а отдихът в нощните часове става труден без климатик
Градският топлинен остров превръща нощите в скрит рисков фактор. Не е достатъчно да измерваме само дневните температури – затоплянето на минималните температури е сигурен индикатор за климатичен стрес в града.
Източник:https://offnews.bg/
Източник: https://dnesnews.bg
