Издирваният бивш следовател Петьо Петров – Еврото не е набедил съдия Петър Сантиров и не е лъжесвидетелствал срещу него преди 15 години, когато с негова докладна записка до тогавашния зам. главен прокурор Бойко Найденов започна знаковото дело за подкуп срещу бившия министър на отбраната Николай Цонев, съдията Сантиров и Тенчо Попов. Този процес завърши с оправдателна присъда и за тримата и с констатацията на Върховния касационен съд (ВКС), че то е „емблематичен пример за полицейска провокация, инсценирана и проведена с участието на Петьо Петров под ръководството на лица от службите за сигурност, полицията и държавното обвинение“.

Съдия Любка Голакова от Софийския градски съд (СГС) обаче отхвърля иска на Сантиров срещу Петров за нанесените му неимуществени вреди от делото за подкуп, разказва „Лекс“. Гражданският процес виси на първа инстанция от 10 години, когато Сантиров предяви иск за 100 000 лева срещу Петьо Петров. Междувременно той успя да осъди прокуратурата да му плати обезщетение от 250 000 лева за моралните вреди от незаконното обвинение и още над 30 000 за имуществени вреди.

Делото срещу Петьо Еврото обаче беше заведено отделно, а първоначално повечето колеги на Сантиров се отведоха от него и дълго време то въобще не можеше да започне. През 2020 г. пък съдия Голакова го прекрати с мотив, че искът е недопустим, защото е за действия, които Петров е извършил по работа и има функционален имунитет, а Сантиров не бил подал и сигнал в прокуратурата за набеждаване от страна на Петров. Освен това според Голакова Сантиров вече е бил обезщетен за вредите, които сочи в иска си срещу Петров. Апелативната инстанция обаче нареди процесът да се гледа.

Искът

В исковата си молба съдия Сантиров посочва, че единствено в резултат на докладната записка на Петров от 16 март 2010 г. е издадено постановлението за образуване на досъдебното производство за подкуп, по което той след това е арестуван и съден.

След това магистратът описва, че заради поведението на Петров са били сринати професионалната му репутация и доброто му име сред съдиите и прокурорите, изпаднал е в почти пълна изолация от професионалната си среда. През 2021 г. съдията се отказа частично от иска си, като вече претендираше не за 100 000 лева, а за 26 000 лева.

След докладната записка на Петьо Петров до зам. главния прокурор, бившият зам.-градски прокурор на София Роман Василев образува делото за това, че в началото на март 2010 г. Сантиров предложил подкуп на Петров, а на 1 април 2010 г. Сантиров, Николай Цонев и Тенчо Попов бяха зрелищно арестувани. Впоследствие обаче всички инстанции приеха, че първоначалните контакти и идеята за даване на подкуп не е била на никого от обвиняемите. В решението на апелативния съд се казваше, че идеята „очевидно е била имплантирана от свидетеля Петров чрез негово последователно и целенасочено упорито поведение в изпълнение на предварително разработен план и стратегия за протичане на срещите с участие на служители от МВР и ДАНС“.

Мотивите на съда

В решението си от вчера СГС посочва, че няма спор, че Петьо Еврото е написал докладната с твърденията в нея и след това ги е потвърдил като свидетел. Спорно е обаче дали действията му могат да бъдат определени като противоправни.

Съдът припомня, че още през 2015 г. Сантиров е подал сигнал в прокуратурата с искане да се провери дали с действията си Петров е извършил набеждаване и лъжесвидетелстване, но такива доказателства не са били събрани и прокуратурата не е образувала дело.

Съдия Голакова припомня, че всеки има право да подаде сигнал до компетентен държавен орган, а Конституцията не допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако накърняват законни права и интереси на други. Правото се упражнява добросъвестно, когато лицето, което го упражнява, е убедено в съществуването му, т.е. Петров е действал добросъвестно, ако е вярвал в това, което е написал в докладната записка, приема съдът.

Освен това съдия Голакова посочва, че аргумент за отхвърляне на иска на Петър Сантиров е и това, че претендираните от него вреди вече са били обезщетени в делото, което е водил срещу прокуратурата. Според нея не е установена и причинно-следствена връзка между подадената докладна записка и вредите на Сантиров, доколкото според съда те са причинени от самото наказателно дело.

Решението не е окончателно и съдия Сантиров може да го обжалва пред Софийския апелативен съд.

Narod.bg