Тече записването за участие в осмото издание на Национален фестивал на старата градска песен „Георги Бейков”. То ще се състои в Свищов, родния край на царя на шлагерите, на 17 и 18 октомври. Годината е специална – изминават 55 лета от дебюта на певеца в програмите на радиото и телевизията.

Почитателите му добре знаят, че в ранния етап на дейността си се изявява в естрадния жанр, участвал е и на „Златният Орфей”. Постепенно изпълнителят преминава на вариететното поприще. Постъпва в новосъздаденото трио „Синхрон”, с което представя музика на балканските народи и интернационален репертоар. Известни са дори в Канада и Япония.

През втората половина на 70-те се отделят с цигуларката и пианистка Ваня Цокова и продължават под името дуо „Нове”. В продължение на две десетилетия животът им е все на път. Оживяват с таланта си подиумите на барове и локали в Австрия, Германия, Швейцария. Пеят пред София Лорен и пред първия космонавт, стъпил на Луната…

Укротявайки темпото и акостирайки в родината, записват няколко албума със стари градски песни. И така – до нелепата смърт на певеца през 2002 г. – Георги Бейков умира от отравяне с гъби.

Ваня Цокова и Георги Бейков

Репертоарът на Георги Бейков е възможно най- разнообразен – за всекиго по нещо, защото такива са изискванията при работа в заведение. Изпълненията му включват народна, сръбска, гръцка, турска, италианска и испанска музика. Сред визитните му картички се нареждат прочувствените „Бели ружи“. С особен успех певецът изпълнява и други шлагери като „Пей ми песен за душата“, „Свари си горчиво кафе“, „Гошко хубавеца”, „Сънувах те до мене” и др.

Георги Бейков е роден на 13 март 1943 г. в свищовското село Козловец. От детските си години живее и учи в Свищов, където развива певческата си и музикална дарба. Постъпва студент в Естрадния отдел на Българската държавна консерватория, възпитаник е на легендарната Ирина Чмихова. Първите изяви на младия певец са през 1970 г. по БНР и БНТ.

През 1971 г. представя нова българска песен в конкурсния раздел на „Златният Орфей“ – „И чувам звън“ (м. А. Димитров, т. Д. Точев), съпроводът е на бигбенда на БНР. През 1972 г. е на дълго турне в СССР и там е издадена първата му грамофонна плоча. Същата година у нас певецът става част от трио „Синхрон“: Георги Бейков – основен вокал, китара, мундхармоника, ударни, Стоян Гигов – вокал, акордеон, бузуки, орган, бас китара, ръководител, и Ваня Цокова – вокал, цигулка, орган, бас китара. Съставът бележи големи успехи. Още при първото излизане зад граница – ноември 1972 г., Радио „Кьолн“ им прави 30-минутен запис. Следват турнета в Холандия, Белгия, Чехословакия, Югославия, ФРГ и др. Записват една малка и две дългосвирещи плочи. Репертоарът на състава е разнообразен, като включва песни както от балканските народи (България, Гърция и Югославия), така и френски и испански песни, като някои от песните са преводни с български текст. Единствената изцяло българска песен на триото е „Предчувствие“ (м. и ар. Христо Ковачев, т. Евтим Евтимов). Най-известната песен на състава е „Палома бланка“ с текст на български.

Стоян Гигов, ръководител на триото, приема като лично разочарование обособяването на дуета на Ваня и Георги. Новото начало – дуо „Нове“, означава разпад на трио „Синхрон”. Приключило е и едно колегиално приятелство, но Ваня и Георги продължават заедно напред. Песента от сръбския филм „Горещ вятър” им пасва, сякаш е създадена за тях. Записват я също с български текст. Дотолкова е удачен общият им артистичен път, че след нелепата смърт на Жоро тя се отказва да продължи – било сама, било към друга формация.

Всеки от тях има свое семейство, събира ги песента. Имало е случаи да изпълнят над 80 песни и даже над 100 песни за една вечер. Ваня и Жоро устискват на натоварването, защото създават благоприятна атмосфера сред посетителите и тя на свой ред рефлектира при артистите.

„Жоро много държеше на качеството. Запомнила съм огромното му старание гръцкият да бъде гръцки, испанският – испански. Беше учил френски и това много му помагаше, за английския положи много усилия и не допусна да пее със свищовски диалект, разказва Ваня Цокова след кончината на колегата. Едно от най- необичайните места, където веселят посетители, е замък в Германия. Присъстват на личен юбилей на заможна германка. Жената толкова ги харесва, че ги ангажира след време и за сватбата на дъщеря си.

Най-многобройни са гастролите им Цюрих – в почти всяка от годините между 1976-а до 1999-а. За този период собствениците на заведението, в което са символични домакини, се сменят три пъти, гостите от България – нито веднъж.

Имат си почитатели, които идват специално заради балканското шоу, чийто ред в програмата очакват месеци наред. За текста на старите шлагери – като „Бели ружи”, се досещат по емоцията, вложена в изпяването. Сред най-големите им ценители е петролен магнат от Скандинавия. Той се отбива в Цюрих на път за Арабския свят. И винаги държи да му изпеят „Заспали чувства”. Дава знак на целия бар да замлъкне, за да чуе как се пее за любов. Артистите даже го подозират – дали не е техен сънародник, прикрит политически емигрант, за да се разтапя така, вероятно от носталгия. При поредното им завръщане не го виждат повече и разбират, че е починал. В този миг нещо красиво с болка се откъсва от душите им.

Една вечер ги извикват В друг швейцарски град, за да подсилят шоуто. Там кинозвездата София Лорен дава галавечеря на екипа си по повод завършването снимките на филм. Изричното й изискване е да няма журналисти и фотографи. Затова Ваня и Жоро пропускат да се увековечат с красивата италианка. Като разбира откъде са кинобогинята възкликва: „А, колко странно! Досега нищо не знаех за България, освен за киселото мляко“.

Сред ВИП почитателите им е американският астронавт Нийл Армстронг. Първият човек, стъпил на Луната, идва със свой познат на частно парти. Първоначално Ваня и Жоро не разбират кой е в публиката им, защото са го виждали само по телевизията, при това в скафандър. Представят им го в края на изпълненията им. Снимка също не успяват да си направят, но си вземат автограф от космонавта.

Един трик удачно ги подпомага да бръкнат в душите на зрителите си. Често пъти се уговарят с управата да загасят осветлението, уж е спрял токът. Тогава изоставят електронните инструменти и на свещи продължават само с акустична китара.

Завърнат ли се двамата от „Нове“ в страната, подхващат ги за концерти по линия на държавния протокол. В онези години за увеселителните заведения важи строго разпореждане за 60 процента българска музика, 30 процента – съветска, 10 процента – друга. За дуо „Нове“ се прави изключение и се позволява да се наблегне на „другата”.

Най-голям успех на подобен род изяви жънат в Правец. Ваня си спомня как Хачо Бояджиев е командирован там, за да направи вариететна програма от цели 4 часа с участието на над 100 артисти от различни жанрове. От друга страна, зрителите на мащабното зрелище са само няколко – Тодор Живков, Петър Младенов (външен министър тогава), гръцкият премиер, двама преводачи, Тогава певците още са в състава си за трио и са издали дългосвиреща плоча с песни на балканските народи. Репертоарът от нея – добре дошъл за правителствената среща. Докато са на сцената, минава шефът на протокола на Външно министерство и им дава знак да не спират изпълнението си. Вместо предвидените десетина минути забавляват делегацията час и половина. Удължаването на престоя им на подиума анулира изявата на ред други певци, танцьори, илюзионисти, поканени от Хачо. Режисьорът се ядосва, а Петър Младенов казва на подчинения си: „Тия да ги позлатиш!“.

В друг подобен случай представители на висшия държавен апарат им доверяват: „Вие оправихте отношенията между България и Гърция”.

„Хонорарите ни бяха много прилични, винаги по-високи от обикновеното, но чак да са ни позлатили, не се случи“, казва Ваня Цокова. Въпреки че са любимци и на плебса, и на политическия елит, живеят скромно.

Години наред свищовлията Георги Бейков в притиснат от проблема с липсата на софийско жителство. И изобщо никой от двамата не отваря дума да измоли за някаква придобивка. Не забогатяват и от касовия тираж на плочите си, достигащи немислимите 350 000 екземпляра. С печалбата издателят „Балкантон“ изпълнява плана си и дотира „сериозните“ жанрове и композитори.

През 2002 г. дуо „Нове“ започва подготовка за 25-годишнината си. Разучават нови песни, връщат се към любими и позабравени. Бейков вече е станал софийски жител и това му позволява да се установи трайно и да оборудва звукозаписно студио. В него успяват да запишат, уви, само един албум – „Тарикатски песни”. Броени дни преди да се случи нещастието, участват в „Ах, тези муцуни“ по БНТ.

„Ваня, остани, ще готвя гъби“, казва Жоро на колежката си. Гарантира й, че трети път ги взема от един и същ доставчик. С тях щял да почерпи и майсторите, които работели по къщата му. Но Ваня си тръгва. Уговорката е утре да продължат избора на песни за албум с най- доброто от записите им през годините.

На другия ден й се обажда, че среща няма да има, защото не се чувствал добре. Предполага, че е настинал. Добавя и че може да е нещо… от гъбите… В този момент близките му ги няма. Ваня тръгва веднага, за да го откара с колата си в спешното отделение на „Пирогов“. Там се борят една седмица за живота му. Напразно – вътрешните му органи са поразени необратимо.

Веднага след като го оставя в ръцете на лекарите, Ваня се връща в студиото. В кухнята намира остатъка от гъбите, сред тях открива и мухоморка. Изхвърля всичко, за да не се натровят от семейството на Жоро, щом се приберат. В махалата откриват компанията, с която Бейков е бил във фаталната вечер. Те остават живи – за свой късмет наблегнали на ракийката.

През 2024 г. Ваня Цокова участва във филм, посветен на колегата, създаден от Телевизионен център – Русе.

Източник: Уикенд

Kliuki.bg