Младежите ни са разглезени и разчитат на родителите си да ги подкрепят стабилно в материалния свят. За разлика от своите връстници в развитите страни, където почти всички се оправят сами след 18, нашата нова генерация чака от мама и тате да купят жилище, освен в случаите, когато не наследяват от баба и дядо.

Групата на 25-35-годишните, които са клиенти на банките за теглене на ипотечен кредит за купуване на жилище, е втора по значимост след най-голямата група – на хората между 35 и 45 години. Това обяснява пред “24 часа” кредитният консултант Тихомир Тошев.

“Всеки ипотечен кредит изисква самоучастие от минимум 15% от стойността на купувания имот според последните изисквания на БНБ и младите хора осигуряват тези пари. Няма как да знаем на кого от тях за това самоучастие са помогнали родителите и кой има тези спестени пари, но от разговори с тях установявам, че са доста случаите, в които тези пари дават именно родителите.

В крайна сметка в банките има 92 млрд. лева депозити и част от тези пари служат именно за това – парите, които купувачът трябва да осигури предварително, за да му отпусне банката кредит”, каза Тошев.

В около десетина процента от случаите при младите хора според него се прибягва до комбиниране на ипотечния кредит с потребителски, за да се намерят средства за тези 15%, въпреки че това било малко рисковано.

Имало и сравнително много случаи, при които младите хора няма как да осигурят предварително парите. “Идват, разговаряме, консултираме ги какво трябва да направят и в рамките на около 2-3 години те вече идват със спестени пари, достатъчни, за да им отпусне банката кредит”, казва консултантът.

Най-често младежите получават или наследяват имот от родителите си, или живеят заедно с тях. Или просто родителите им купуват жилище, подходящо за тях, ако не са го вече направили още докато младите са били деца.

Като цяло въпреки високия темп на нарастване на ипотечните кредити у нас България продължава да е на дъното в ЕС по ипотечно проникване. Например съотношението на дълга на домакинствата към БВП у нас е 27,8%, докато в ЕС средното ниво е 44,1%, а в някои държави като Швеция, Дания и Нидерландия достига до 80-90%.

Една от причините за това е твърде високото ниво на собственост. По-голямата част от сегашния жилищен фонд – над 60%, е изграждан преди десетилетия и е продаден на дотогавашните наематели на символични цени в началото на демокрацията. Има и сравнително високо ниво на спестявания, което позволява на домакинствата покупката на имот със собствени средства.

Високото ниво на собственост върху жилищата по принцип е характерно предимно за страните от Централна и Източна Европа, а България и Румъния са двете водещи държави в това отношение. И при нас, и при румънците нивото на собственост минава 85%.

В другия край на Европа то пада до около 40% и това е причината там наемният пазар и наемните отношения да са толкова развити и регулирани.

Bairak.bg