ПАРАДОКСИТЕ НА ПОБОЯ В РУСЕ

Не мога да разбера следните неща:

В ранните часове на 4 септември има нощен уличен побой. В него участват 6 лица, обикновени български граждани.
Никой от тях преди побоя и по време на побоя не се е идентифицирал и не е бил идентифициран като държавен служител, най-малко четирима от шестимата не знаят по време на побоя в него да участва такъв.

Твърди се, че след побоя един от шестимата е сторил post factum това, казал, че бил полицай, без да има доказателства, че останалите пет участващи в побоя са възприели (чули) и осъзнали казаното, което впрочем само̀ по себе си едва ли има някакво значение спрямо хрониката на самото сбиване.

Никой от побойниците не е доказал, че като служебно (или частно) лице е изпълнявал служебна задача непосредствено преди и по време на побоя, например, да следи за спазване на Закона за движение по пътищата, да контролира и/или да наказва действия на други граждани и т.н.

От шестимата граждани, участвали в побоя, което ясно се вижда във всички видеозаписи и не се отрича в хода на досъдебното производство от никого, четирима са санкционирани окончателно от съда с три определения за домашен арест и едно за надзор на педагог, а другите двама побойници, единият от които е инициаторът на сбиването, той е предизвикал и причинил побоя, той първи нанесъл удар другиму, не са. Защо?

Защо част от побойниците са тествани за алкохол и наркотици, а двама не са?

Ако един български гражданин е държавен служител (полицай) или е съсед на такъв, тези факти поставят го извън Закона, носят ли му привилегии и недосегаемост?

Участието на единия участник в побоя, което по негови показания е било само да понесе да бъде два пъти ударен в гърба и нищо повече, всъщност не показва ли определена степен на безпомощно състояние, характерно за алкохолно (кьоркютук) опиянение след посещение на ресторант?

Нормално ли е от гледна точка на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР един полицай да е кьоркютук пиян нощем по улиците на града и да участва в улични сбивания?

Нима двама от шестимата побойници наистина не са в полето на интерес на правоохранителната и на правораздавателната система в европейска България, което просто означава, че за тях случилото се на 4 септември не се е случило?

Ами тогава защо единият от двамата е в болница? Само питам.

И още нещо:

Не е известно нищо за съседа.
Не е известно заведението.
Откъде са доматите?
Не знаем има ли епикриза.
Не знаем какво е станало на 4 септември между 00:25 ч. и 05:30 ч..
Не знаем кой и защо през следващия ден сложи пътен знак до мястото на побоя.
Има четири последователни съдебни определения на една и съща съдийка, и четирите (100%) са отменени, какъв ли е въобще процентът на отменените ѝ действия?

Акад. Петър Иванов, гражданин на Русе

Идват три патрулки на полицията, откриват собствения им началник от най-висок за областта ранг, директорът на полицията на областен град, пребит, докато на мястото стоят и чакат и престъпниците. И линейка идва. Тръгва си. Тръгват си и патрулките. И биячите си тръгват. И битият си тръгва. Всички си тръгват.

За всичкото това случило се тръгване Дани Митов няма обяснение, но нека повторим: идват ТРИ патрулки пълни с подчинени на пострадалия пребит техен НАЧАЛНИК, заварвайки пълен комплект БИЯЧИ и СВИДЕТЕЛИ. И всички се разотиват. Как така тези редови полицаи прегазват най-елементарна полицейска работа? При това пред очите на най-големия им офицер-началник по служба? Как? Кой може да ги принуди да извършат подобно нещо? Ами пристигналите медици? Такова безочие и липса на елементарна емпатия и човечност от хората, на които ще разчитаме, когато ни е най-трудно!?!

И изобщо не ми излизайте с версията, че шефът и комшията са били пияни на куче и са разпуснали всички от мястото на престъплението, въпреки закона, правилника и елементарната грижа за ближния.

После идва Дани Митов и започва да настоява да го уважаваме жарко и навсякъде.

Колеги, прибирайте се.

Колажи и Карикатури

Bnews.bg