На Прощаване! 

(Шиши пишИ на майце си преди Таки да го прати при шефа му Илия Павлов!)

ШОК! ШИШИ Е СКРИТ ПОЕТ!

Литературният редактор на bNews Злостър – Черното влечуго откри лист хартия, който Делян Пеевски е изпуснал в суматохата при селския панаир пред НС в деня на вота на недоверие. На този лист Пеевски е написал прощално писмо до майка си Ирена Кръстева. Писмото е в рима. Tипично в своя стил – стилът на кражбата,  Пеевски е откраднал части от чужди стихове.

ДЕЛЯН ПЕЕВСКИ

“На прощаване”

(2025 година)

Не плачи, майко, не тъжи,

че станах ази депесарин,

депесарин, майко, дерибеец,

та тебе клета оставих

за първо прасе да жалиш!

Но кълни, майко, проклинай

таз мафиотска, черна прокуда,

дето мене Шиши пропъди

по тази тежка Дубая – 

да ходя аз, да се скитам

измамник, клети, охранен!

Аз зная, майко, дебил съм ти,

и може млад да загина,

ах, утре като премина

през война с Бойковата дружина!

Но кажи какво да правя,

кат си ме, майко, родила

със сърце свинско и алчно,

та сърце, майко, не трае

да гледа Таки, че бесней

над Софийско ми сметище:

там, дето аз съм пораснал

и мутренско мляко засукал,

там, дето либето ми Деса

конституционни очи вдигаше

и онез влажни устни

в скръбно ми пишле впиеше,

там, дето Дългият

и Африканският

черни чернеят за мене!…

Ах, мале – майко просташка!

Прости ме и веч прощавай!

Аз сакове с кинти нарамих!

Към чужбина прасето ти тича 

от врага Таки, който измамих,

бягам, че ще ме трича!

Там ази с бай Данчо Цонев,

с Хамид Хамида и с Байрама – 

с тези ще да си пия шампейна,

пък… каквото сабя покаже

и далаверата, майко, юнашка!

А ти ’га чуеш, майнольо,

че куршум пропей във Дубая

и от НСО-то момците наскачат,

ти излез, майко – питай ги,

де ти е чедо остало?

Ако ти кажат, че азе

паднал съм с куршум 

от Таки пронизан,

и тогаз, майко, не плачи,

нито пък слушай хората,

дето ще кажат за мене

„Нехранимайка излезе“,

но иди, майко, у хотел “Хаяши”

и със сърце сичко разкажи

на ИТН и БСП – на 

подлогите наши,

да помнят и те да знаят,

че и те брат са имали,

но брат им падна, загина,

затуй, че клетник не си трая

и мутрите му найдоха колая!

Кажи им, майко, да помнят,

да помнят, мене да търсят:

бяли ми сланини по скали,

по скали и по орляци,

свински ми кърви в земята,

в земята, майко, черната!

Дано ми найдат мангизите,

мангизите, майко, кюлчетата,

и дето срещнат душманин,

с парите да се откупят,

ако пък не – ще да ги одупят…

Ако ли, майко, не можеш

от глупост и туй да сториш,

то ’га се сберат момите

пред назе, майко, горките

и дойдат Павлета и Рая

и скръбни им курви другарки,

ти излез, майко, послушай

с Балабанчо прасенце невръстно

моята песен юнашка –

защо и как съм загинал

и какви думи издумал

пред смъртта и пред ФБР…

Тъжно щеш, майко, да гледаш

че на народа му е весело

и като срещнеш погледа

на мойто либе Деса,

дълбоко ще ми въздъхнат

две сърца мили за мене –

твоето, майко, 

и на мойта метреса!

И две щат сълзи да капнат

на стари гърди и млади…

Но туй щат да видят 

мутри млади

и кога, майко, пораснат,

като Шиши ще да станат –

силно мангизи да гепят 

и сички честни да мразят…

Ако ли, мале, майноле,

жив и здрав стигна до Софето,

жив и здрав с байряк във ръка,

под байряк нововремци –

депесари в дрехи маркови

и с часовници златни на китки,

със сака “Версаче” на рамо

и колани “Гучи” на кръста,

о, тогаз, майко юнашка!

О, либе Десо, глупаво!

Берете цветя в градина,

късайте бръшлян и здравец,

плетете венци и китки

да кичим главите си празни!

И тогаз с венец и китка

ти, майко, ела при мене,

ела ме, майко, прегърни

и в свинска зурла целуни –

красно, с две думи заветни:

свобода и смърт мутряшка!

А аз ще Деса прегърна

с тлъста ръка през рамо,

да чуй тя сърце залоено,

как тупа сърце, как не трае,

как за инфаркта играе…

плачът на либе да спра с целувка,

сълзи му с уста да глътна…

пък тя с джуки 

друго да глътне,

преди прасето й мило

да се гътне!

Пък тогаз… майко, прощавай!

Ти, Десо, не ме забравяй!

Шиши тръгва, отива,

пътят е страшен, позорен:

аз може млад да загина…

Но… стига ми тая награда —

да каже нявга народът:

умря Дебелакът от алчност,

от лакомия и за изгода!

Bnews.bg