Народното събрание одобри на първо четене промени в Закона за защита на конкуренцията, с които разширява правомощията на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) преди влизането на еврото. Поне така реагира на промените разединената опозиция, която предупреди, че те могат да се използват за удари срещу определени бизнеси. Самите управляващи, които внесоха законопроекта, твърдяха, че само „уплътняват“ съществуващите правомощия на КЗК, като прилагат в закона препоръки на ЕС и ОИСР.
За отбелязване е, че предприемачите са толкова стреснати напоследък от хиперактивността на държавата спрямо бизнеса, че вече започнаха да пишат инструкции какво да се прави, ако органите нахлуят в офисите им.
Законопроектът предвижда:
• обща забрана за нелоялни търговски практики в отношенията между доставчици и купувачи във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти;
• нови санкции при разкрити забранени практики при доставките на селскостопански продукти – до 10% от общия оборот за предходната финансова година на купувачите на такива продукти;
• проверки на място при извършване на секторни анализи от КЗК;
• при нужда комисията може да получи от мобилните оператори трафични данни, когато разследва тръжни манипулации на обществени поръчки;
• създаване на експертни консултативни звена и работни групи към КЗК;
• ангажиране на външни специалисти в проучванията, извършвани от КЗК в хода на производства;
Реклама
• нови възможности за уведомяване при търговски сделки, водещи до концентрации между предприятия;
• нова процедура, при която компания може да признае участие в картел и да се постигне споразумение с държавата.
Управляващите твърдяха също, че предложенията им се радват на подкрепа от държавните институции и бизнеса. Преглед на становищата на търговските асоциации показват по-различна картина – те подкрепят усилията за създаване на конкурентен пазар, но изразяват и редица опасения от новите разпоредби.
От „Българска стопанска камара“ оценяват общата забрана на нелоялните практики като „прекалено обща и неясна, създава предпоставки за субективно тълкуване кое е добросъвестно без заложени обективни критерии“, увеличението на санкциите определят като „непропорционална мярка“, а за достъпа до трафични данни коментират, че това е правомощие, предназначено за разследване на тежки престъпления, а нарушенията на конкуренцията не могат да бъдат приравнявани към такива.
От „Сдружение за модерна търговия“ казват, че законовите промени „предоставят репресивни свръхправомощия на КЗК и въвеждат непропорционално високи глоби за компаниите“. „Алианс на техологичната индустрия“ алармира, че достъпът на КЗК до трафични данни противоречи на евродирективите и практиката на Съда на ЕС и създава възможности за заобикаляне на предварителния съдебен контрол.
КОМЕНТАР
Председателят на КЗК Росен Карадимов обясни пред депутатите, че огромната част от предложенията са препоръки на ОИСР и приемането им до края на септември т.г. е едно от условията да бъде закрита една от последните глави в преговорния процес за присъединяване към международната организация.
Карадимов изтъкна, че българската икономика страда от дълбоки деформации, които според него са „резултат на една необмислена приватизация, която е създала възможност за господстващо положение и монополи в цели сектори на икономиката“, и законопроектът е част от усилията това да бъде преодоляно. Той се похвали с подкрепа за предложенията от двата национални синдиката и работодателската организация КРИБ.
По отношение на проверките на място шефът на КЗК посочи, че и към момента тя може да извършва такива, но трябва да образува отделно производство, а това, което се предлага сега, може да прави самата Европейска комисия, както и антимонополният орган на Германия. За общата забрана на нелоялните търговски практики по веригите за доставки Карадимов заяви, че такива мерки се използват в редица европейски държави, включително Испания, Франция, Италия, Португалия, Полша, Румъния и др. Що се отнася до достъпа до трафични данни, според него това е най-добрият начин да се доказват опити за тръжна манипулация.
При гласуването законопроектът беше подкрепен от 109 депутати – от мнозинството и независими, което беше достатъчно за приемането му. Управляващите обещаха да го „прецизират“ преди второто четене.
Narod.bg
