Волейболистите на България попаднаха в мазните ръце на ганьовските политици, които само допреди седмица не знаеха името на нито един от състезателите ни. Но след чутовния подвиг на момчетата и световната вицешампионска титла, спечелена чак във Филипините, куцо и сакато от управляващите им се нахвърли като на депутатски кюфтета за 1,47 лв. парчето. А нашенците псуват под мустак от къде на къде всякакви политически карикатури се усукват около един чисто спортен успех, с който нямат абсолютно нищо общо.

Момчетата на треньора Джанлоренцо Бленджини бяха налазени още на летище „Васил Левски” във вторник преди обяд, когато кацнаха с правителствения самолет. Всъщност те имаха билети за редовния полет до София. Само че държавните големци решиха след дъжд качулка да се направят на спортни патриоти и пратиха машината да прибере волейболистите. Да ги чака още в Истанбул изхвърча спортният министър Иван Пешев.

В София на някой му беше дошла съвсем нелошата идея отборът да бъде посрещнат с червен килим и шпалир от гвардейци, както подобава за подобен случай, нищо че е извън протокола. Момичетата от дежурната смяна на гранична полиция също бяха там с букети. Много лошо впечатление направи това, че по килима шефът на федерацията

Любо Ганев дефилира като гащник

по бермуди и с разпасана риза. Но му прощаваме, може и да не е намерил в какво официално да увие 190-килограмовата си снага.

Премиерът Росен Желязков не успя да дойде лично, понеже беше ангажиран да участва в кръглата маса за енергийните проекти. Вместо него на летището довтаса вицето Атанас Зафиров. Затлъстелият социалист няма вид на спортен човек, но поне доскоро беше шеф на федерацията по ръгби. Не е ясно кой му избира кройката на костюма, но сакото се оказа така вталено, че да подчертава огромната му дупара. Може да си го е купил намалено при визитата в Китай при Си Дзин Пин. Зафиров каза, че е пристигнал преди всичко като българин. После изпадна в кухи фрази като например, че „държавата има възможност да помага в целия този процес”. Били сме разделено общество, но подобни събития обединявали нацията, разясни другарят от БСП. Нищо, че точно той ходи в Далечния Изток да прави метани пред Путин и разни други управници, които

броят България за вражеска държава

И се подреди за снимката с волейболистите най-отпред.

Заради посрещането на националите от хората на пл. „Александър Невски” по-късно следобед, совалките на волейболистите по държавните институции бяха отложени за следващия ден. Пропуснаха министерски съвет, тъй като Росен Желязков беше заминал за Копенхаген. По обяд обаче ги заведоха в президентството, където ги чакаше Румен Радев с по един плакет. Той се удари в гърдите, че още преди 2 години уж предрекъл, че волейболистите били „лъч надежда за българския спорт”, а днес вече са лъчът на надеждата, от която се нуждаела цяла България. Ще рече човек, че след второто място в света още утре ще вдигнат пенсиите у нас. Според Радев у нас растяло „силно и способно поколение”. Чудесно, но точно от същото поколение са и онези, които трепят хората по улиците пияни и дрогирани зад волана.

След високопарните изпълнения на Румен Радев, дойде и кулминацията на представлението с волейболистите. Момчетата, видимо отегчени, бяха завлечени при депутатите в парламента. Точно така, при

същите тюфлеци, куфари и софраджии,

които десетилетия наред не са способни да създадат някаква нормална среда за развитие на спорта. За да допуснат момчетата в залата, трябваше да има гласуване. Посрещна ги Наталия Киселова, което не е особена добра поличба. Парламентарната шефка носи нещастие в спорта – откакто почна да идва във ВИП-ложата на стадиона с червена фланелка, нейният отбор ЦСКА яде бой като тъпан на сватба. После седна до Гонзо и испанците ни праснаха на ходом с 3:0. Да не стане същото и с волейбола? Киселова каза това онова, а след това даде половин час почивка и изкара спортистите и депутатите във фоайето. „А сега е време за снимки”, обяви тя. Представителите на различните партии защракаха с телефоните как се отъркват във вторите в света. Накрая дойде ред и за най-позорната снимка – депутатите отпред, а строени героите – някъде зад тях.