Парламентът на Япония утвърди Санае Такаичи за министър-председател на страната. Такаичи става вече четвърти премиер на Япония за последните пет години – на фона на това, че управляващата в страната партия ЛДП, която е на власт почти без прекъсване в продължение на десетилетия, продължава да губи подкрепата на избирателите.

Консервативната дама е известна с твърдите си възгледи, подкрепата си за укрепването на армията и близостта си до националистите, които се застъпват за връщането на традиционните ценности и военната мощ на страната.

Санае Такаичи е родена на 7 март 1961 г. в японската префектура Нара. За разлика от повечето японски политици, произхожда от обикновено семейство: баща й е бил работник в автомобилна компания, а майка й – полицайка. Като млада е била мотористка, карала е мотор Kawasaki Z400GP, падала си е по рок музиката и дори е свирила на барабани в студентска хеви метъл група, фен е на Iron Maiden, Black Sabbath и японската X Japan,.

Завършва икономическия факултет на Университета в Кобе и Института за държавно управление и мениджмънт Мацушита. През 1987-1989 г. преминава стаж в Конгреса на САЩ. След завръщането си в Япония работи като анализатор в областта на законодателството и се пробва в кариерата на телевизионна водеща.

Политическата си кариера започва през 1993 г., когато за първи път е избрана за член на Камарата на представителите (долната камара на японския парламент) като независим кандидат. Година по-късно се присъединява към партията „Либералите“, а по-късно преминава в Либерално-демократичната партия (ЛДП).

В първия кабинет на Шиндзо Абе през 2006-2007 г. тя заема едновременно пет поста: държавен министър по въпросите на Окинава и „северните територии“ (южната част на Курилските острови), по науката и технологичната политика, по въпросите на младежта и равенството между половете, по въпросите на иновациите и по продоволствената сигурност. Известна е като протеже на убития през 2022 г. Абе.

През 2014-2017 и 2019-2020 г. тя е министър на вътрешните работи и комуникациите, а от 2022 до 2024 г. ръководи Министерството на икономическата сигурност.

От 2021 г. няколко пъти се кандидатира за председател на ЛДП. Избрана бе на 4 октомври 2025 г., като във втория тур победи Шинджиро Коидзуми (185 гласа срещу 156). Веднага след победата обяви „нова ера на ЛДП“. На 21 октомври бе избрана за министър-председател.

Известна е като поддръжник на укрепването на военния потенциал на Япония. Изказва се се за преразглеждане на пацифисткия член 9 от Конституцията. Основният закон, приет след Втората световна война, забранява на страната да води военни действия и да има собствена армия. Според нея до 1945 г. Япония не е водила агресивна война, а „война за осигуряване на своята сигурност“. Според японските медии, тя многократно е посещавала синтоисткия храм Ясукуни, посветен на „душите на войниците, загинали за императора“, в списъците на които са включени екзекутирани японски военни престъпници.

В Япония, където политиката все още е твърдо в ръцете на мъжете, издигането на Санае Такаичи на върха на властта се счита за исторически пробив. Тя самата обаче се асоциира не с еманципация, а с традиция и дисциплина: Такаичи се противопоставя на еднополовите бракове, настоява за мъжко наследяване на трона и не вижда необходимост от феминистки реформи. Наричат я ултраконсерваторка.

Японското женско движение я критикува за политиката й по отношение на правата на жените. Тя, например, иска жените след сключване на брак да не могат да запазват моминското си име. Такаичи също така отхвърля програмите за насърчаване на жените на ръководни постове, залагайки на „постижения, а не на квоти“.

Противник е на прекомерния внос на работна ръка. Няколко пъти се е изказвала в подкрепа на правото на правителството да отнема лицензите на медиите.

Известна е като остра критичка на Китай и възнамерява да се бори с нарастващото влияние на Пекин в Азиатско-тихоокеанския регион, включително чрез укрепване на военните връзки със САЩ.

Тя неведнъж е признавала, че нейният идол е Маргарет Тачър, първата жена премиер на Великобритания. „Моята цел е да стана „желязната лейди“ на Япония, казва Такаичи по време на предизборната кампания.

Пред нея стоят сложни задачи – да спре ръста на цените и икономическия спад. Такаичи планира до края на годината да приеме антикризисен пакет за намаляване на тежестта върху потребителите и увеличаване на заплатите. Целта е „икономическа стабилност и сила“, подчерта тя в първото си изявление.

Освен това Такаичи възнамерява да укрепи Силите за самоотбрана на Япония. До 2027 г. разходите за отбрана трябва да достигнат 2% от БВП – два пъти повече от сегашното ниво. В дългосрочен план тя се стреми да промени конституцията, за да отслаби пацифистките ограничения от следвоенния период.

Политическото й минало е съпроводено и от скандали. През септември 2014 г., когато Такаичи оглавява Министерството на вътрешните работи и комуникациите, кариерата й е под заплаха заради два гръмки скандала.

Първо, излизат стари снимки, на които тя позира с лидера на Националсоциалистическа работническа партия на Япония Кадзунари Ямада, който публично се възхищава на Хитлер и одобрява терористичните атаки от 11 септември в САЩ.

А през 2016 г. Такаичи заявява, че правителството може да спира излъчването на телевизионни канали за „политическа необективност“ — това предизвика остра критика от страна на японските медии и академичната общност.

„Днешният ден ще бъде за нас отправна точка за укрепване на японската икономика и превръщането на Япония в страна, способна да поеме отговорност за бъдещите поколения“, — заяви тя след избирането си. В първата си реч Такаичи също така обеща да „работи много“, заяви, че не вярва в баланса между работата и личния живот, а освен това подчерта, че всички ще работят като коне-тежковози.

Източник: dir.bg

Kliuki.bg