Въвеждане на прогресивно подоходно облагане и необлагаем минимум в размер на установената за страната минимална работна заплата. Това поиска БСП официално с позиция, приета от Националния съвет на партията в неделя, срещу главата на Наталия Киселова. Това ще доведе до увеличаване на нетния разполагаем доход на близо 1 милион работещи с най-ниски доходи, убедени са социалистите.

Червеният пленум в неделя даде зелена светлина за смяната на Наталия Киселова като председател на Народното събрание. А в коментара си след заседанието лидерът на партията Атанас Зафиров даде знак, че ще искат промени в политиките: „Настояваме ротационният принцип да бъде изрично заложен в споразумението за съвместно управление, както и да се извърши цялостен преглед на изпълнението на политиките, договорени в него.“

За въвеждането на прогресивно подоходно облагане БСП заговори активно отново в последните два месеца, въпреки че именно по време на управлението на тройната коалиция, от която столетницата бе част заедно с ДПС и НДСВ, кабинетът „Станишев“ въведе плоския данък през 2008 г.

Първи за промени в данъчната система заговори зам.-шефът на БСП Калоян Паргов още в края на юли. След това и мисията на МВФ у нас препоръча връщането на прогресивния данък.

Сега, преди започването на обсъжданията на бюджета за догодина, социалистите обявяват своите предложения – 11 мерки за реформа на данъчното и осигурителното законодателство:

1. Увеличаване на максималния размер на разходите по консолидираната фискална програма по чл. 28, ал. 1 от Закона за публичните финанси от 40 на 45% от БВП. Само тази мярка би довела до нови възможности за финансиране на публични политики в размер на 5,5 млрд. евро. Средният процент на държавните разходи като дял от БВП в ЕС е 49.

2. Насърчаване на малкия и средния бизнес и конкуренцията чрез въвеждане на прогресивна скала на корпоративния данък:

Запазване на ставката от 10% за фирми с декларирана печалба до 1 млн. евро;

Ставка от 12,5% за фирми с декларирана печала от 1 до 5 млн. евро;

Ставка от 15% за компании с декларирана печалба над 5 млн. евро.

3. Въвеждане на данък „свръхпечалба“ чрез промени в Закона за корпоративното подоходно облагане;

4. Увеличаване на данъка върху дивидента от 5 на 10%. Тази мярка ще има силен позитивен ефект върху приходите в бюджета и ще бъде стимул за собствениците на фирми да декларират по-голям размер на доходите от труд, съответно да се осигуряват върху тези доходи;

5. Увеличаване на таксите върху хазарта от 15 на 20%;

6. Въвеждане на данък върху земеделските земи. (подлежат на облагане само стопанства над 100 декара)

7. Увеличаване на прага за регистрация по ЗДДС от 100 000 лв. на 85 000 евро оборот. Тази мярка ще подкрепи около 35 000 микропредприятия;

8. Увеличение на концесионните възнаграждения, чрез съответните законови промени;

9. Намаляване на неравенствата и броя на работещите бедни чрез въвеждане на прогресивно подоходно облагане:

Въвеждане на необлагаем минимум в размер на установената за страната минимална работна заплата, което ще доведе до увеличаване на нетния разполагаем доход на близо 1 милион работещи с най-ниски доходи;

10. Увеличаване на данъчните разходи за данъчни облекчения за деца и за деца с увреждания (чл. 22в и чл. 22г от ЗДДФЛ) с 50%;

11. Укрепване на социално-осигурителната система, намаляване на сивата икономика и недекларирания труд посредством:

Увеличаване на максималния осигурителен доход до 2600 евро. Към момента нетният разполагаем доход на лицата, които получават доходи от труд в размер по-висок от максималния осигурителен доход е относително по-висок спрямо лицата с по-ниски доходи, което води до задълбочаване на неравенствата;

Премахване на т. нар. „таван“ на пенсиите, като стимул за осигуряване от страна на работещите и по-високи пенсии в бъдеще;

Преразглеждане и актуализиране на равнището на минималния осигурителен доход за отделните икономически дейности и квалификационни групи професии спрямо достигнатите равнища на средната работна заплата за съответната икономическа дейност по данни на НСИ.

Narod.bg