Задължението за ползване единствено на софтуер за отчитане на продажбите, одобрен от НАП, се прокарва без никакви разисквания и оценка на въздействието, и най-важното – в изключително кратък срок за прилагане.

Фирмите трябва от 1 март да ползват единствено одобрени от НАП програми

Без никакви обсъждания и срок за подготовка правителството стоварва върху бизнеса нови административни тежести с бюджета за догодина в добавка към вече известните увеличения на осигурителните вноски с 2 процентни пункта и на данък дивидент от 5 на 10%.

Фирмите ще бъдат задължени от 1 март да ползват за електронно отчитане на продажбите единствено одобрен от НАП софтуер. Т.е. търговските обекти имат два месеца да инсталират нов софтуер за отчитане на продажбите, след като доскоро трябваше да инвестират немалко средства в пренастройване на фискалните си устройства да работят в двете валути – левове и евро.

Изненадващата мярка е включена в проектобюджета, който Министерството на финансите публикува в понеделник вечерта с почти месец закъснение. МФ посочва, че с нея цели да предотврати неотчитането на продажбите в пълен размер и манипулирането на данните, както и да напълни хазната с допълнителни приходи от 320 млн. евро.

Става дума за прословутата Наредба 18 и изискванията към системите за управление на продажбите в търговските обекти – т.нар. СУПТО, с които през 2019-2020 г. третото правителство на Бойко Борисов подлуди бизнеса заради прекалено сложните и неясни изисквания за изпълнение. Тогава Върховният административен съд обяви за нищожни разпоредбите, свързани с регистрирането на софтуерите и техническите изисквания за тях, с мотива, че държавата не е направила оценка на въздействието и най-вече на разходите, които ще има бизнесът за новите правила. Преди пет години грубите сметки за допълнителни разходи за подмяната на софтуерите за отчитане на продажби възлизаха на над 100 млн. лв. Парламентът се принуди да промени закона и да направи режимът за СУПТО доброволен.

Сега отново задължението за ползване единствено на софтуер, одобрен от НАП, се прокарва без никакви разисквания и оценка на въздействието, и най-важното – в изключително кратък срок за прилагане.

„Извънредното изискване за СУПТО се появява, докато върви адаптиране на целия този софтуер според изискванията за преминаване в евро. По този начин самата държава поставя фирмите в невъзможност да изпълнят изискванията, а чуждите фирми – в още по-голяма трудност, тъй като едно производствено предприятие с търговски точки или голям ERP софтуер няма възможност за един месец да направи тези промени. Цялото това нещо поставя бизнеса пред опцията да бъде глобяван поради невъзможността да изпълни тези безумни изисквания“, коментира депутатът от ДБ Ивайло Мирчев.

От Българската асоциация за бизнес софтуер коментираха, че връщането на СУПТО е абсурдно и няма никаква обосновка за това. „Този път ИТ браншът няма да се ангажираме и ще оставим търговците те да уточнят отношенията си с Министерството на финансите и НАП. Уморихме се от глупости“, коментира Ясен Танев от БАБС.

Близо 200 000 са търговците, които ще трябва да сменят софтуерите си за отчитане на продажбите с такива, които са одобрени от НАП.  Софтуерните разработчици предупреждават, че не само срокът за тази промяна е  много кратък, но и ще ги принуди да вдигнат цените. Това ще доведе до сериозни разходи за търговците, а те вероятно от своя страна ще прехвърлят тези разходи върху крайните цени.

Затегнат фискален контрол

За да върже бюджетния дефицит на 3% от БВП, без да съкращава разходи, правителството на четворната коалиция на ГЕРБ, ДПС-НН, БСП и ИТН отново залага прекалено оптимистични данъчни приходи. За постъпленията от  ДДС е планиран огромен скок от цели 35% до рекордните 14.985 млрд. евро, въпреки че тази година планираният 33%-ен ръст няма да бъде изпълнен.

За да събере тези средства, МФ признава, че най-вече залага на още по-затегнат фискален контрол. Предвижда се да се разшири обхватът на стоките с висок фискален риск, което да осигури допълнителни приходи в размер на 878,5 млн. евро през 2026 г. А от въвеждането на мобилно приложение за регистриране в реално време на движението на транспортните средства, превозващи стоки с висок фискален риск, се очакват допълнителни 550 млн. евро.

Не е ясно какви разходи ще костват на бизнеса всички тези мерки. Също така не е ясно и с кои видове стоки ще се допълни списъкът на високо рисковите, подложени на специален контрол.

По-висока данъчна тежест

От увеличените осигуровки с 2 процентни пункта догодина държавата ще прибере от работещите и бизнеса 601 млн. евро. Дали обаче това ще се случи, не е ясно, защото болшинството икономисти прогнозират нарастване на сивия сектор, защото освен заради по-високите осигуровки, върху разходите за труд ще тежат и увеличената минимална заплата до 620 евро или 1213 лв. и на максималния осигурителен доход до 4600 лв.

Разчетите от увеличения данък дивидент от 5 на 10% са за допълнителни приходи в размер на 340 млн. евро през 2026 г. „С увеличаването на дивидента ще се постигне по-справедливо разпределение на данъчната тежест, така че доходите от труд и от капитал да бъдат облагани по-балансирано“, посочва МФ. Но финансови експерти вече обясниха, че увеличението на този налог ще има обратен ефект. Защото ако собствениците на фирми досега са плащали 10% данък печалба и още 5% данък дивидент, т.е. общо 15%, то в бъдеще съвсем законно ще си разпределят цялата печалба като дивидент и ще плащат само 10%.

От увеличените ставки на акцизите на тютюневите изделия, приети още миналата година, се очакват 129,9 млн. евро допълнителни приходи за 2026 г. и още 26 млн. евро положителен ефект от ДДС.

В същото време управляващата коалиция предвижда твърде скромно вдигане на хазартния данък – повишението на таксата за хазартните оператори от 20 на сто на 25 на сто се очаква да донесе едва 32 млн. лв. допълнителни приходи през 2026 г.

Реакции

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) остро възрази в понеделник вечер срещу практиката от последните години проектът на държавния бюджет да се изпраща в последния момент и да се очакват становища в рамките на няколко часа.

„Това не е държавническо поведение, а неглижиране на социалния диалог и ролята на социално-икономическите партньори“, посочват работодателските организации в гневно писмо до вицепремиера Томислав Дончев и финансовия министър Теменужка Петкова. От писмото им става ясно, че заседанието на съвета за тристранно сътрудничество е насрочено за сряда – едва  денонощие след публикуването на проектобюджета.

Бизнесът категорично се противопоставя на отказа от реформи и от мерки за ефективност на публичните разходи, както и на отстъплението от многократно заявения ангажимент за непромяна на данъчно-осигурителната система. Затова работодателските организации призовават за оттегляне на намеренията за увеличаване на данъчно-осигурителната тежест и за по-реалистични срокове за публични обсъждания на бюджета за догодина.

Източник: https://www.segabg.com/

Източник: https://dnesnews.bg