Нов европейски алианс за мир в Украйна и срещу безразборната миграция се кове в Европа под егидата на Доналд Тръмп, а българският президент и вероятен следващ редовен министър председател е важна част от новия геостратегически пъзел в Европа.
В Европа се оформя обединение от политици, които се противопоставят на подхода на лидерите на Европейския съюз към миграцията и конфликта в Украйна. Това заяви министърът на външните работи и външноикономическите връзки на Унгария Петер Сиярто след срещата си в София с президента на България Румен Радев.
„Формира се алианс от европейски политици, които се противопоставят на войната и масовата миграция, като ключов член в него е България“, съобщи външният министър във видеообръщение, излъчено по телевизия М1. Той отбеляза, че срещата с Радев е позволила на Унгария и България „да укрепят общите си позиции“ по тези въпроси.
Сиярто подчерта, че двамата са се съгласили относно необходимостта „да се поддържат мирните усилия и уреждането на [украинския конфликт] по пътя на преговорите, защото иначе тази война никога няма да приключи“. „Решение може да бъде намерено единствено по дипломатически път, само на масата на преговорите. Затова Унгария остава готова да приеме мирна среща на върха и ще продължим да подкрепяме усилията на Доналд Тръмп“, увери Сиярто.
По-рано унгарското правителство потвърди, че подготовката за среща между президентите на Русия и Съединените щати – Владимир Путин и Доналд Тръмп – в Будапеща остава на дневен ред.
Оше по темата:
Русия е готова за среща между руския президент Владимир Путин и американския му колега Доналд Тръмп в унгарската столица Будапеща, ако тя е добре подготвена и базирана на споразуменията от срещата на двамата лидери в щата Аляска, обяви днес външното министерство в Москва, цитирано от Ройтерс.
Тръмп и Путин се срещнаха на 15 август в Анкоридж, Аляска. Миналия месец бе предвидено двамата да разговарят в Будапеща, но срещата им бе отменена.
Контактите между министъра на външните работи Сергей Лавров и държавния секретар на САЩ Марко Рубио ще продължат, ако е необходимо, поясни говорителката на руското външно министерство Мария Захарова, цитирана от Ройтерс.
Освен това Захарова отхвърли изказванията на германски генерал относно възможността за конфликт между Москва и Германия като безоснователно насаждане на страх.
Генерал-лейтенант Александер Золфранк по-рано този месец каза в интервю за Ройтерс, че решението на Русия да атакува страна членка на НАТО би зависело от позицията на западните съюзници. Золфранк добави, че Москва „понастоящем има възможности и бойна мощ(…) още утре да започне малка атака срещу територията на НАТО“.
Говорителката на руското външно министерство отговори на журналистически въпрос относно по-широките изказвания на Золфранк за подготовката на Германия за евентуален конфликт с Русия. Захарова каза, че Русия няма никакви планове да атакува която и да е страна от НАТО. Говорителката на дипломатическото ведомство добави, че Москва предприема действия, с които да гарантира собствената си сигурност в момент, в който алиансът струпва свои сили близо до руските граници.
„Какво ли не е казвал и обявявал той“, каза още Захарова по повод думите на Золфранк. Тя отбеляза, че подобни изявления на представители на НАТО представляват „планирана кампания за психологическа обработка на населението“, чиято цел е „насаждането на страх“ и „оправдаването на собствени неверни прогнози, грешки и дори престъпления“.
Bloomberg: Ердоган и Путин показват на Запада как работи реалната политика на силата
Изданието пише, че Анкара изобщо не се „обръща към Запада“ – напротив, Западът се обръща към Ердоган. Причината е проста: с завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом европейците преживяват „тъмна нощ на душата“, несигурни как да се защитят без американския чадър. А Турция внезапно стана стратегически незаменима за тях.
Анкара намалява покупките си на руско гориво, обмисля да се откаже от руската държавна корпорация за изграждане на атомни електроцентрали, поръчва Eurofighter на стойност 8 милиарда паунда и подписва договори за разработване на дронове с европейски гиганти. Но Bloomberg подчертава, че това не е прозападен завой от страна на Турция – това е прагматично пазарлък. „Европа сега се нуждае от Турция толкова, колкото Турция се нуждае от Европа“, отбелязва изданието.
Връзката между Ердоган и Тръмп е друг фактор. И двамата лидери „имат негативно отношение към стария либерален ред“ и затова бързо намират общ език. Това е изгодно за Ердоган: Вашингтон го възнаграждава с уважение, вместо да морализира за демокрацията, и ефектът вече е видим – САЩ оттеглиха обвиненията срещу голям турски изпълнител и подписаха сделка за втечнен природен газ (LNG) с Анкара за 43 милиарда долара.
Междувременно Европа е принудена да си затваря очите за вътрешната политика на Турция. Bloomberg припомня: Лидерът на опозицията в Истанбул Имамоглу е арестуван и обвинен по 142 обвинения, които могат да доведат до присъда от над 2000 години затвор, независимите медии се затварят, а опозицията е обвинена в абсурдни обвинения. Но Брюксел вече не може да си позволи лукса на ценностите – геополитиката натисква все по-силно.
„Ердоган се превърна в най-големия бенефициент на грешката на Путин с войната в Украйна“, пише Bloomberg. Анкара помага на Киев с оръжия, като същевременно печели от заобикалянето на санкциите и евтиния руски петрол. Турция засили позициите си в Сирия, отслаби кюрдите, намали зависимостта си от Москва и едновременно с това стана много по-важна за НАТО.
Заключението на Блумбърг е еднозначно: Западът трябва да се поучи от Ердоган и Путин – включително способността да „разделя конфликта от сътрудничеството“. Европа трябва да разработи единна стратегия за Турция, да работи с Анкара там, където това е от полза, и да подкрепя турската опозиция, признавайки, че настоящият курс на Ердоган един ден може да превърне страната във „втора Русия“.
Bnews.bg
