Толкова много протестиращи не се бяха събирали от много години
Не само бюджетът може да бъде пренареден
Отстъплението на ГЕРБ в битката за бюджета е факт, който внася нов елемент в политическото битие. Ако не е фейк ход, това действие може да промени не само бюджета, но и политическото пространство.
На пръв поглед не се случва нещо кой знае колко необичайно – Борисов сменя рязко дискурса и оставя днес заблудените си другарчета да защитават благо позиции, които до вчера са атакували яростно. Тези, които налитаха на бой в защита на „единствено възможния бюджет“, днес се събудиха изключително диалогични и силно фъфлещи. Смешно е, но не е необичайно за политици, на които им стана навик да напускат парламента в 1 часа през нощта, обградени от полицаи, които пазят властта и повишените им заплати.
Борисов често е доказвал, че когато на площада се събере море от хора, както се случи в сряда вечерта, е готов да хвърли оставка и
да се трансформира в широко скроен лирик
Преди години човекът хвърли оставка при първата капка кръв на асфалта, не забравяйте.
Сега обаче ситуацията е друга. Преди 10 години Борисов бе единственият голям играч на политическата сцена. Той скачаше от влака на властта, защото знаеше, че с лекота ще се качи пак. Днес Борисов взе решение от името на правителство и парламент, които не владее самостоятелно. Държавното управление в момента е диархия, а Борисов се изтъпани в кулоарите на парламента и обяви еднолично решение. „Събрах подкрепящите партии и „домсъвета“, премиера и финансовия министър и казах този бюджет да се изтегли“ – с тези думи той вероятно се опитваше да покаже, че кара влака на властта, но всички знаем, че това не е точно така. Реалността е друга – има голямо Д. Пеевски не бе до Борисов. Преторианците на Пеевски – Байрам, Халил и Станислав, крещяха през нощта по Иво Мирчев в кулоарите, но сутринта целият прайд се бе покрил по кюшетата на парламента и се жалваше, че бил нападан от сътрудници на ПП-ДБ. Самият велик Пеевски бе ударен силно по самочувствието – не от протеста, а от Борисов. И като едно малко Д се жалваше, че го плашат с Народен съд.
Пеевски не защити ясно оттеглянето на бюджета
Данчо Цонев бе до премиера Желязков по време на изявлението от парламентарната трибунка, но не каза нищо.
Това е важно, тъй като отстъплението на Борисов може да доведе до преструктуриране на властта, а ако това е невъзможно – до нови избори. Нещо, което, честно казано въобще не е добро решение нито сега, нито в първите ни дни в еврозоната.
На този етап осъществимото и видимото е поправка на този абсолютно нефелен проектобюджет. Едва ли ще се стигне до реформаторски, визионерски бюджет, достоен за новото ни битие на членове на „клуба на богатите“, но поне до приемлив бюджет, който да не преразпределя грабителски парите ни.
Бюджет, който да спре рекета
срещу бизнеса през осигуровки и данък дивидент; бюджет, който не толерира държавните служители за сметка на тези, които всъщност пълнят хазната.
Много добре е трансформацията на бюджетите да стане бързо. Борисов заговори, че и сега си имаме бюджет с 3 на сто дефицит, т.е. по закон може и догодина да си караме с 1/12-а на месец по тазгодишния бюджет. Но все пак въвеждаме евро, за бога, и е доста тъпо през 2026 г. да караме по левови разчети. Ще станем за смях на света.
Голямата поука от станалото е, че
гражданската енергия е налице
Тази поука е за всички. Борисов винаги е знаел, че голямата сила на градската десница е точно на жълтите павета – сега разбра, че въпреки усилията му тази сила не е изчезнала.
Пеевски, който работи „за хората“, съвсем загуби връзка с реалността, като започна да плаши с депесарска блокада на парламента. Този човек никога няма да разбере къде са хората и къде са туристите, на които той може да организира посещение на столицата с платени автобуси и закуски.
Честно казано, не е ясно и дали градската десница разбра силата на гражданската енергия. ПП-ДБ организираха протест, но този протест не беше партиен. Той нямаше нищо общо с десетките протестни митинги, които бяха организирани само тази година. Онези митинги, от по хиляда човека, приспивани от еднотипни речи, не допринесоха с нищо. Митингът в сряда бе съвсем, съвсем различен и точно затова победи. Не защото всички опозиционни партии припознаха протеста. Не защото Корнелия Нинова и Васил Божков се появиха на площада. А защото
този протест бе припознат масово от хората като техен
Съмнявам се, че градската десница е разбрала точно това – че трябва да работи така, че хората, които нямат нищо общо с ПП-ДБ, да отидат на площада. Това е второто по трудност нещо в политиката – да докоснеш хората. (Първото е – да ги накараш до отидат до урните). Още по време на митинга се чуха недоволни партийци, които негодуваха от присъствието на „врагове“ на площада – имало националисти, имало агитки, имало комунисти…. Никога не съм разбирал неспособността на десницата ни да приоритизира враговете си и голямата й мечта – да живее уединено с идейната си чистота.
Кризата около бюджета, светкавичните заседания по комисиите, скандалите – цялата драма през последните седмици може да завърши и неочаквано положително – може наистина да върне диалога в парламента, може отново да събере социалните партньори. Ако отстъплението на Борисов не е фейк, сериалът може да има дори хепиенд.
Източник: https://www.segabg.com/
Източник: https://dnesnews.bg
