Здравеопазването в 12 области на България се оценява като „слабо“ с недостиг на общопрактикуващи лекари, специалисти и аптеки. Това са областите Видин, Враца, Сливен, Пазарджик, Ловеч, Монтана, Перник, Ямбол, Разград, Добрич, Бургас и София (област). Това сочат данните от изследване на икономическото и социалното развитие на областите в България, направено от Института за пазарна икономика за 2025 г. в рамките на проекта „Регионални профили: показатели за развитие“.

Едва две области на страната могат да бъдат оценени с „много добро“ ниво на здравеопазване – Плевен, където има голям медицински университет, и столицата, а Шумен с „добро“. За останалите области оценяването е „средно“ или „незадоволително“.

След трагично високата смъртност по време на пандемията, през 2024 г. продължава увеличението на средната продължителност на живота, но между различните области има огромни разлики. Отстоянието между столицата (77,3 години) и областта с най-ниска стойност Видин (71,9 години) остава много голямо, което отразява и качеството на живот. Няколко области – Монтана, Добрич, Разград – отчитат покачване на детската смъртност над 1%, което сочи към значителни проблеми с функционирането на местните системи на здравеопазване, коментират от ИПИ.

Продължава влошаването на достъпа до общопрактикуващи лекари. През 2024 г. един лекар обслужва средно 1718 лица, а 10 години по-рано, през 2015 г., на един лекар са се падали средно по 1619 души. Погледнато по области, в Плевен на едно джипи се падат 1188 души, а в Кърджали – близо три пъти повече – 3218.

Задълбочава се и проблемът с достъпа до специалисти, като най-голямо понижение в сравнение с предишното издание на регионалните профили се забелязва в Силистра, Варна и Кюстендил. Осигуряването на регионалните здравни системи със специалисти е неравномерно, като в сравнение с Плевен, където то е най-добро, в най-слабо представящите се региони (Кърджали, Добрич, Силистра, Сливен) достъпът е 7-8 пъти по-лош, отбелязват анализаторите.

Значителен е проблемът с достъп до аптеки по области. В Бургас на една аптека през 2024 г. е имало 1406 души, в Разград – 3336, в Сливен – 3030. В повечето области на страната достъпът до аптеки постепенно се влошава.

На този фон обаче леглата в болниците продължават да се увеличават въпреки намаляващото население. Повечето области разполагат с 4 до 7 легла на 1000 души. Абсолютният рекорд е в Плевен – 13,3 легла на 1000 души, докато в София са наполовина по-малко – 6. На дъното са Перник и Добрич, които имат по 3 легла на 1000, но причината е близостта до София и Варна, където здравеопазването е по-добре развито.

Използваемостта на леглата постепенно расте, но остава много неравномерна – в Ловеч през 2024 г. тя е била едва 43%, в Шумен – 69%, но в нито една област не надхвърля 70%, отбелязват още анализаторите от ИПИ.

Осигуряване

ИПИ отбелязват и една любопитна тенденция – здравното осигуряване у нас наближава почти 100% обхват. По данни на НАП здравноосигурените българи са 6,138 млн., а 293 хиляди нямат здравноосигурителни права. За десет години здравноосигурителният обхват се е увеличил с близо 7 процентни пункта. В голяма степен това се дължи на актуализиране на данните за населението при преброяването през 2021 г., става ясно от анализа на института.

Вече има 5 области, в които на практика цялото население е здравноосигурено – Смолян, Разград, Кюстендил, Кърджали и Габрово. В още две области – Видин и Шумен, над 99% от населението е с непрекъснати здравноосигурителни права. Изброените области се характеризират с по-възрастно население, голяма част от което са пенсионери – т.е. осигурени за сметка на държавата, което до известна степен обяснява високите нива, посочват от ИПИ.

На другия край на спектъра са София (област), Бургас, Сливен и Варна. За ниското ниво на здравно осигуряване в София (област) обяснение може да се търси в трудовата миграция към столицата на хора, живеещи в областта. Бургас и Варна пък се характеризират с по-високо ниво на заетост в туризма, който има сезонен характер.

Фактори за относително по-ниския обхват на здравно осигуряване на отделни места са още делът на сивата икономика, дълготрайно безработните лица, емиграцията и други.

Narod.bg