Ако в политическия живот съществува събирателен образ на същество, чиито кариера и личен живот са белязани от непрестанно лизане, лазене и навеждане, то това несъмнено е Ивайло Мирчев.
Той е син на комунистическия активист от с. Крушари – Николай Мирчев, за чието бащинство над днешния депутат апропо местните хора все още тънат в догадки. Но не това е най-важното. Едно от първите навеждания на полу-шефа от ДБ е отричането на корените и срама от родното му село. Може би защото татко му е бил висш функционер в БКП, а в по-ново време общински съветник от БСП. В свои публични участия днешният демократ нагло лъже, че е родом от Толбухин (бел.ред. – някогашното име на Добрич) и отказва да помогне по какъвто и да е начин на съселяните си, въпреки че присъства в писането на почти всеки държавен бюджет, и че избирателният му регион включва с. Крушари.
Друго срамно навеждане на Мирчев е опитът му да погази закона в името на битовото си добруване. През есента на 2018 година се разбира, че свикналият с привилегии депутат е записал децата си в детска градина в столичния квартал Горна баня, заобикаляйки наредбите. Гънал се е като червей пред училищното ръководство, изтрил е праговете на столичния инспекторат, може би и до образователния министър е стигнал само и само отрочетата му да спинкат и папкат на няколко метра от школото, вместо като повечето софиянчета да сменят по два тролея в дъжд и пек. Заради това директорката на градината е уволнена.
Ето и изводите от проверката, направена от Столичната община по случая: „едното дете е преместено не по утвърдения ред и липсват доказателства това да е направено при необходимото спазване на правилата, а за другото е ползван реда за прием за деца с хронични заболявания, като родителят е подал саморъчно подписан документ, че ще приложи медицинските свидетелства. Такива не са представени“.
Схемата в случая е ноторно известна. Срещу сумата от 4-5 хил.лв., дадена на “правилното място”, родителят получава документ, че детето му има ментален или физически недъг. И автоматично му се позволява да го запише в избрана от него градина по линия на това, че то е с т.нар. специални потребности, а за такива дечица се пазят нарочни места във всяка група с цел те да бъдат успешно интегрирани сред връстниците си.
Накратко – Иво Мирчев е получил (най-вероятно) документ, че отглежда болно дете!!! И така се е вредил за детската градина, отнемайки правото на наистина нуждаещо се софиянче да се учи там.
Кого точно е ходил да моли за услугата – той си знае най-добре.
Освен, че по българското законодателство е подсъдно, в морален план е изключително гнусно и мерзко. Но явно за партийни активисти, особено на „Демократична България“, правилата не важат, а моралът е мокра кърпичка за забърсване на нечисти сурати.
За партийното му лизане и мазане също се носят легенди. Негови съпартийци се кълнат, че той лично е съчинявал доноси срещу утвърдени демократи за да ги измести от предни позиции в листите и да се настани по-близо до сърцето на тогавашния си шеф Христо Иванов, пред когото също се гънеше като мекотело години наред. Това не са клевети или слухове, а признания на партийни активисти.
Най-паметно обаче ще остане навеждането на Мирчев пред Ахмед Доган в бившите сараи на Росенец. Всъщност думата “навеждане” е излишно благоприлична. Кадрите в мрежата ясно показват, че то си беше яко нагъZване – в пряк и особено в преносен смисъл. Защото дистанцията на времето доказа, че евтиният летен пърформънс, където назначеното шефче в ДБ си показа задните части, е бил сътворен от Мирчев и Христо Иванов в услуга на баш дерибея от с. Дръндар. Миналогодишното фиаско на дерибеите, които ДБ подкрепяше задкулисно, но пък отривисто, само подкрепи тази теза.
Поредно знаково навеждане, чиято втора серия гледаме и днес, е подкрепата за Румен Радев на президентските избори през 2021 г. Макар проформа за първи тур партията му да издигна Лозан Панов, реално на балотажа застанаха под мотото “С Вас сме, г-н президент” и така трасираха пътя на сатрапа с шкодата към втори мандат. Днес Иво Мирчев е все така в поза “партер” пред Радев, а крещейки на площада с лице към бившия партиен дом, задните му части отново сочат “Дондуков” 1, удобно подложени на бъдещия партиен проект.
Най-отчетливо и публично обаче Иво Мирчев, в тандем с Христо Иванов, се беше навел именно пред лидера на ДПС-Ново начало, лазейки в краката му и сърбайки мазното кафе да направят сглобката и да подкрепи безумните им решения за Конституцията. Факт, който потвърждават и някогашните разочаровани симпатизанти на Мирчев, а новинарските заглавия във втората половина на 2023 г. преливат от угодническите му интервюта в тази посока. “С Делян Пеевски си говорим за конституционна реформа, без ДПС тя не може да стане“, „По отношение на Конституцията трудно може да се заобиколи ДПС“, „Без ГЕРБ и ДПС нямаше да имаме енергийна диверсификация”, припомня БЛИЦ през ноември м.г.
Ако дъното на Мирчев имаше връх, то той безспорно би бил навеждането му пред престъпни босове, олигарски и всякакъв вид бизнес величия в очакване на дребни подаяния. Метежите пред паметника Левски, където той бе деен участник доказаха как е лазил в краката на Цветан Василев, Черепа, братя Бобокови, Гриша Ганчев и техни регионални проксита за да му изпратят гавазите си на площада. И под негова диктовка, дрогирани и обезумели да палят кофи, да чупят, вилнеят и проливат кръв. Пред същите олигарси и цигански босове Мирчев ще се гъне отново като замирише на избори, защото му е пределно ясно, че без техния “пълен съпорт”, както сам Васил Божков се бе изразил някога, той ще гледа сградата на парламента само по фейсбук.
Тази кратка и категорично непълна ретроспекция на ловенето, лизането, гъненето и навеждането логично повдига въпроса “Абе Мирчев, ти въобще изправял ли си се някога?” Отговора оставяме на читателите.
Източник: crimesbg.com
