Въпреки, че няма официално участие в Министерски съвет, ДПС-НН на Новия Началник има министри, които контролира (вкл. премиера-хотелиер) и те са мажоритарно мнозинство, същото се отнася и за Народното събрание. Нещо повече, Новият Началник и собственик на Държавата контролира задкулисно ГЕРБ, БСП, ИТН, други партии и депутати, и лично Борисов – прави го с морков и тояга, с пари, постове, страх, силови структури, медии и компромати.

В такава ситуация властта не може да бъде спечелена на редовни парламентарни избори от досегашните опозиционни претенденти – изборите ще бъдат контролирани тотално, а резултатите предопределени.

Единственото, което те могат да направят сега е да държат протестната инициатива докато на някой нервите не издържат – кандидат №1 за абдикиране е Борисов, той няма никакви опори (нито морални, нито нравствени, нито отговорно-рационални) да се държи твърдо и затова по самопризнание е хлъзгав, ще оцелява докрай жертвайки всички, които могат да послужат като бушони покрай него само и само да се изхързули от мъртвата хватка, в която сам се е поставил.

За разлика от него Пеевски ще се държи твърдо защото той пак (както през 2013 г.) може да загуби всичко и виждаме, че го прави – вкара в обращение дори етническата карта – това показва страх. След страха идва и омразата към заплашващите го (затова направи пренос – „не на омразата“), а и неговият проблем не предполага абдикиране. Между „бий се или бягай“ той ще избере да се бие най-малкото защото от враговете си няма къде да избяга. Той се чувства защитен само в Държавата, която контролира и чрез която се пази видимо успешно.

Двойния натиск върху Борисов от протестната инициатива и от Пеевски вече прераства в троен защото Радев също направи радикална заявка с искането за оставка, а на този етап от политическа гледна точка никой не знае какви козове държи или ще хване в ръцете си.

Завършвам с „ключа“ на ситуацията, а той наистина се съдържа в инициативата. Който владее инициативата ще наложи дневния ред, а така се постига и надмощие, и шанс за успех. По принцип властта държи инициативата защото на нея е предоставено конституционното право да взема решенията в държавата. Настоящата власт, обаче, некадърно я изпусна на улицата и оттегления бюджет е най-яркото доказателство за това – властта сама си гласува вот на недоверие.

ПП-ДБ засега се опитват да задържат инициативата с вота, който ще поискат, но изпуснат ли подкрепата на протестиращите и уличната активност ще загубят тази „битка“. Това не означава, че „политическата война“ ще спре, но шансовете пак ще останат в площада, когото никой не владее постоянно, а и ситуациите постоянно се менят.

Тогава последният шанс за успех ще дойде при протестния вот на извънредни избори или на редовни, но там вече статуквото ще е успяло да спечели време и ресурси, и да се стабилизира.

Ерго – отворил се е прозорец на възможностите да си върнем отвлечената държава, но той трябва да бъде държан отворен защото с новия бюджет ще се затвори и скоро пак няма да се отвори, ако действащите лица не осъзнаят изискванията на момента или за пореден път сглупят залагайки на съюз с Борисов. Пеевски и Борисов са неразделно скачени съдове и който спаси Борисов по презумпция спасява и Пеевски т.е. съюза с единия е спасителен винаги и за двамата. Това поне е емпирично доказано.

Отговорността вече е пред историята и поколенията.

Илко Семерджиев

Ето как Пеевски и Борисов искат да спрат протестите!  Отговорът е ясен: Изнасяме войната срещу Кочината извън парламента! 

Ето го и кризисния план на Борисов и Пеевски.

Казионните профсъюзи и работодателски организации дават зелена светлина на бюджета — навреме, така че това да изпревари вота на недоверие. Пеевски междувременно размахва закани за контрапротести, които обаче не може да организира в мащаб, дори близък до истинските протести срещу властта. Само може да предизвика допълнителни импулси за протест.

Паралелно медиите — случаят при Ризова не е изключение, а част от сценария — вадят стари и нови „говорещи глави“, чиято задача е да разреждат напрежението, да подменят темите и да разводнят както протеста, така и вота. Не се заблуждавайте – БНТ, БТВ и Нова ТВ са под контрола на властта. 

Историята с комисията „Сорос“ е поредната прах в очите. Борисов ще обещава проекти, стратегии, планове — само че за утре, за някога. И медиите ще отразяват всяка негова въздишка и премъдрост, което в нормалния живот е скучна посредственост, но не и по БТВ и другите обслужващи.

В Парламента те държат контрола. Не вярвам вотът да мине. Това е организирана престъпна група — отстъпление без риск за живота на „отстъпващия“ не е възможно. 

ПП–ДБ трябва сериозно да обмислят изнасяне на битката постоянно извън Парламента — защото там играят на чужд терен. И съдията е купен.

Необходима е рязка промяна и в отношението към медиите. Централните медии са пленени — единствено в първия ден след протеста имаше някакъв пробив; после всичко се върна към стандартния списък с удобни „експерти“. Тази власт си е осигурила комфорт — интегрирала е и профсъюзи, и работодатели, и медии. Утре Домусчиев пак ще излезе да обяснява от името на „бизнеса и работниците“, че всичко е наред и нямало нужда от оставки. И по подразбиране и протести.

Ще започнат да канят представители на Z поколението по студиата с идеята да ги откъснат от ППДБ – всиччко друго – Радев, Възраждане, СДС – само не и ППДБ.

Само гледайте как ще разтворят кесията за масово ядене и пиене в деня на гласуването на вота на недоверие.

Битката тепърва започва. Ако се играе на техния терен и по техните правила — успех няма да има. Този бюджет не пипа нито една от перата, от които се краде – тъй наречените касички. И нито бизнесът, нито профсъюзите забелязаха. Защото тяхното не се губи, те си имат касички.

Илиян Василев

Bnews.bg