Удължителният закон на бюджета ще породи догодина казус със заплатите

Все още не е ясно ще има ли бюджет или ще има удължителен закон.

Разходите ще са ограничени до нивата от предходната година и не може да надвишават събраните за месеца приходи

Внасянето на удължителен закон вместо приемането на редовен бюджет за 2026 г. ще породи казус със заплатите в сектор сигурност и отбрана, висше образование и съдебна власт. За тези сектори действат текстове в законите за МВР и отбраната, съдебната власт и висшето образование, които предвиждат задължително обвързване на размера на заплатите или разходите за заплати със средната работна заплата на страната. Прилагането на тези текстове води до изпреварващ ръст на заплатите в засегнатите сектори. Сметките показват, че в системата на МВР заплатите трябва да скочат с 12% на база настъпилото увеличение в средната работна заплата. Действащите закони водят до автоматичен ръст и на разходите за възнаграждения във висше образование и съдебна власт.

Внесеният законопроект за държавен бюджет за 2026 г. предвиждаше замразяване на действието на тези текстове. При политически консенсус в парламента вероятно няма правен проблем това замразяване да остане в сила, в противен случай заплатите ще трябва да се изплатят в увеличен размер от януари и в последствие да се намаляват. Това ще е политически трудно решение.

Изготвеният законопроект за редовен бюджет предвиждаше ръст на доходите в бюджетния сектор с 10%. Няма проблем този ръст да бъде осигурен и в хода на 2026 г., като увеличението влезе в сила със задна дата, ако има съгласие за такова решение. Някои от системите обаче ще получат заложения ръст, защото правителството вече утвърди различни стандарти като например стандартите за делегираните дейности на общините. През тях се финансират общински служби и общинското образование.

С удължителния бюджет ще трябва да се допълнят обичайните текстове, които регламентират, че размерът на различните видове плащания остава на нивото от 2025, защото сумите трябва да са превалутирани в евро. Ще трябва да се доуредят и въпроси, свързани с вноските във фонд “Сигурност на електроенергийната система”, както и други преходни въпроси, уредени в момента в преходните разпоредби на редовния проектобюджет за 2026 г.

Част от социалните плащания пък са гарантирани в началото на годината, защото за тях вече има постановления на МС и размерите им не зависят от бюджета. Социалните помощи и помощите за хора с увреждания ще се увеличат от 1 януари и без бюджет, защото зависят от линията на бедност, а нейният нов размер вече е определен. Минималната заплата също ще е нова, тъй като се определя от правителството и решението е взето. Така минималният осигурителен доход за осигуряващите ще се размине с нея, защото той пък ще остане на нивото на старата минимална заплата, тъй като се определя с бюджета на държавното обществено осигуряване. За пенсиите проблеми няма да има, тъй като тяхното осъвременяване е от 1 юли.

Всички тези повишения обаче няма да бъдат обезпечени, тъй като по-високите разходи за тях няма как да бъдат предвидени в удължителния закон.

Без бюджетни закони няма да има промени и в максималния осигурителен доход, а също и в обезщетението за втората година на майчинството, което вече се изтъква като голям проблем от синдикатите.

От Фискалния съвет

„Няма нищо необичайно държавата да влезе в новата година без приет бюджет – законът изрично допуска подобна ситуация. През последното десетилетие подобна ситуация е възниквала три пъти“, посочват от Фискалния съвет.

От съвета напомнят, че при липсата на приет нов бюджет се прилага следната временна процедура, която може да продължи най-много три месеца:

Държавните приходи продължават да се събират по същите правила и закони, които важат в момента.
Разходите могат да се правят само до толкова, доколкото са правени за същия период на предходната година. Тоест: ако миналата година през януари са изхарчени 100 млн. лева за дадена дейност, тази година без нов бюджет не може да се изхарчи повече от тези 100 млн. В допълнение, разходите не могат да надвишават реално постъпилите приходи. Държавата може да харчи само това, което реално е събрала като приход.
Корекции – ако има нови закони или решения, които вече са влезли в сила и изискват повече или по-малко средства, държавата трябва да се съобрази с тях.
Фискална дисциплина – дори в тази извънредна ситуация се спазват всички правила за стабилни държавни финанси (например ограниченията за дефицита и дълговото правило).
Държавен дълг – Министерският съвет може да взема нов заем, но само за да изплати стар дълг, който изтича същата година. Тоест: не може да се взема нов дълг за нови разходи, а само да се “превърта” старият.

Колко дълго може да продължи това?

Тази временна схема може да се използва най-много три месеца. Ако обаче няма избрано Народно събрание (например по време на избори), този период не се брои.

Ако след тези три месеца още няма бюджет Народното събрание, по предложение на правителството, трябва да вземе специално решение, с което определя нов срок, през който държавата може да продължи да събира приходи и да прави разходи при тези временни правила.

Плюсове и минуси от закъснялото приемане на бюджета

Плюсове

По-точно планиране, основно защото се знаят приходите и разходите от предходната година. Разполага се с по-ясна икономическа среда и с актуални данни за инфлацията.
Преодолява се по принцип излишно увеличаване на разходите. Тъй като се работи с бюджетни дванадесетини се отлагат ненужни разходи, изразходват се по-малко средства, следователно, временното отлагане създава условия за временно по-добра и стегната фискална дисциплина.
За коалиционните правителства, а в повечето държави са такива, се предоставя повече време за допълнителни преговори с цел намаляване на риска от направени набързо промени и се създава възможност за увеличаване на подкрепата за приемането на бюджета.
Слабите правителства правят слаб бюджет, и в такъв случай е по-добре да се изчака да има правителство с ясни ангажименти.
Минуси:
Проявата на политическа нестабилност ерозира общата среда
Негативен сигнал към инвеститорите и кредитните агенции;
Забавяне на публичните инвестиции – по-слабо усвояване на външно финансиране (европейски средства), спират и се забавят обществените поръчки, а по този начин се влияе сериозно и негативно върху инвестициите, главно върху стартирането на новите инвестиционни проекти;
Забавя се финансирането към общините, следователно и нормалното им функциониране и развитие;
Забавят се и социалните политики по отношение на здравеопазване, образование, изплащане на помощи и пенсии, и на управлението на доходите в бюджетната сфера като цяло, а с това се създава и допълнително социално напрежение;
Засилва се несигурността в бизнеса. Тя е резултат от неизвестността пред очакваните промени в нормативната уредба, в данъчната и осигурителната система и във финансирането от страна на държавата. Всичко това въздържа бизнеса от инвестиции;
Забавянето на приемането на бюджета може да доведе и до политически сделки, които да го направят твърде оптимистичен и с това да влошат фискалната позиция на страната, а с това и да предизвикат негативи в много направления.