Йордан Караджов ще подкара 75-ана си година през януари, но продължава да е сред най-активните родни музиканти. С колегите му от „Сигнал“ са нонстоп по участия, а вече имат покани за големи концерти и през 2026-а.
– Г-н Караджов, честито за новото внуче! Как е да сте за четвърти път дядо?
– Чувството е прекрасно. Изпитвал съм го 4 пъти и всеки път съм бил на върха на щастието. Казвал съм го и преди, а сега отново ще го повторя – аз съм най-богатият човек на земята. И пред внучката Алиса го споделих това, а тя отвърна: Добре де, дядо, колко пари имаш? (Смее се). Обясних й, че не става въпрос за пари, а за най-хубавото, което човек може да получи – внуците.
– Иска ли ви се някое от 4-те внучета да тръгне по вашия път в музиката?
– Ния и Алиса, които са по-големи, са много ритмични деца и обичат музиката. Алиса и брат й Матео дори пеят доста вярно. Съм момента не бих казал, че имат някакъв интерес да тръгнат по моя път, но знае ли човек. Никога нищо не може да бъде сигурно, в края на краищата един Господ разполага с нас за всичко. Ето например синът на Александър Маринов, китариста на група „Сигнал“, се записа да учи в Консерваторията много, много късно. Сега е такъв убийствен музикант, че всички от групата му се радваме от сърце. Каним го дори да идва с нас на по-отговорни концерти и се справя чудесно.
– Ще натискате ли дъщерята и сина за още внуци?
– О, стига толкова! (смее се). Четири внучета са абсолютно достатъчно.
– Със съпругата ви Мариана помагате ли за внуците?
– Естествено, помагаме още от раждането на Ния, която е вече тийнейджърка, та до днес с другите внучета. Много, ама много се раздаваме. Трите по-големи внучета често са вкъщи. През лятото ги взимаме в Равда, където с Мариана пребиваваме от ма до октомври. Мога да кажа, че сме едни страхотни баба и дядо. Ния миналата година за рождения ден ми подари тениска с надпис „Дядо за милиони!“. То аз съм си и точно такъв (смее се). Внучето Никола се роди на 1 декември и веднага след като изписаха дъщерята Лора от болницата, отидохме с жена ми да се запознаем с малкото човече.
– Казват, че внуците се обичат повече от децата. И при вас ли е така?
– Да, някои хора казват така, но не е вярно според моето разбиране за нещата. Обичал съм и навремето, обичам и сега децата ми Даниел и Лора. Любовта към детето и внучето е коренно различна. Чудесно и много съкровено е да държиш детето на своето дете, но в никакъв случай не мога да се съглася с легендата, че видите ли, внуците се обичат повече от собствените рожби.
– Когато ви съобщават, че ще ставате дядо, как реагирате?
– Радостта ми е голяма. Синът и снахата първи ме направиха дядо. Преди години дойдоха при мен след някакъв преглед и ми казаха, че Вероника е бременна. Даниел ме попита какво да правят, да махат ли бебето. Не го оставих дори да си довърши изречението и отвърнах: „Ще ви убия, просто не си и помисляйте за никакво махане“. След това се роди внучката. В момента тя е 14-годишна превъзходна тийнейджърка, която е дала много радост на мен и на баба си Мариана. С времето се появиха Алиса и Матео, а сега и малкият Никола.
– На Бъдни вечер и Коледа с близките си ли ще празнувате, или група „Сигнал” ще има ангажименти?
– На Бъдни вечер и Коледа ще си бъда вкъщи със семейството. Никога не съм изневерявал на тази традиция, особено на 24 декември. Група „Сигнал“ е получавала много покани за Бъдни вечер през годините, но винаги съм отказвал с най-голямата строгост на характера си, ако имам изобщо такава (смее се). На 25-и се е случвало да свирим. Последният път беше преди няколко години в Несебър на площада, където направихме едно много яко шоу. Засега „Сигнал“ нямаме покана за Рождество Христово, но това не е никакъв проблем. Ще си останем със семействата си и ще отпразнуваме Коледа с най-близките си хора.
-Спазвате ли коледния пост?
– Никога не съм спазвал коледния, нито пък великденския пост. Няма да ги спазвам и до края на живота си. Имам си убеждения, които ме карат да бъда християнин, но не и да съм чак толкова навътре в нещата. Според мен църквата има някакви изкривявания в този смисъл, но не претендирам, че аз съм правият.
– Какви са ангажиментите на група „Сигнал“ през декември. В новогодишната нощ ще работите ли?
– На 13 декември групата имаше ангажимент на площада в Пловдив. На 20-и ще свирим на голямо фирмено парти. На 30-и ще сме в Курорта Банско – в хотел „Свети Иван Рилски”. Щастлив съм, че „Сигнал” получи покана от Столична община и ще сме на площад „Батенберг“ в новогодишната нощ, което за нас е много добре. С колегите дори си припомнихме, че на 31 декември 2006 г. пак свирихме на същото място в часовете преди да влезем в Европейския съюз. Сега ще бъдем отново там, а датата отново е сакрална, защото от 1 януари 2026-а ще бъдем приети в Еврозоната, което прави мен и другите от „Сигнал” страшно щастливи. Първият месец от годината е доста постен откъм концерти за хората от нашия бранш. Откакто се помня, през януари имаме максимум едно-две участия. Ангажиментите се задвижват през март. Свикнали сме на този вариант с колегите музиканти и не ни изненадва, че в началото на годината нямаме кой знае каква заетост. Работим добре през останалото време от годината.
– Каква беше за вас и група „Сигнал” отиващата си 2025 година?
– И в личен, и в професионален план годината беше хубава. Всичко беше наред. Със съпругата ми успяхме да отидем на няколко екскурзии. Една от тях беше круиз през пролетта в Обединените арабски емирства.
– В първите дни на новата година имате имен ден, а на 20 януари ще станете на 74. Отбелязвате ли подобаващо личните си празници?
– Нямам някакви особени планове за рождения си ден. Не съм човек, който обръща специално внимание на това кога се е родил. Странно ми е дори как приятели и колеги смятат за голямо събитие в живота си деня, в който са си сложили още една година отгоре. Едва ли не се е отворила Вселената. Аз не усещам по този начин нещата. Имам си свои размишления за подредбата на живота ми. 6 януари, когато съм именяк, е най-истинският ден за мен. Тогава ми звънят хиляди хора.
– Заваляха ли поканите към „Сигнал” за 2026-а?
– Поканите започнаха да пристигат още преди да си е отишла 2025 г. На 10 и 12 март 2026 г. ще сме със спектакъла „Сигнал Symphonic” в Хасково и Видин. На 1 юли ще гостуваме в Бяла на мотосъбор по лична покана на кмета на града, с когото сме големи приятели. „Сигнал” няма да мързелува и през новата година (смее се). Надявам се, че и 2026-а ще бъде орисана с добро.
– Нищо не споменавате за нови песни и албуми…
– Не споменавам, защото не мисля за такива. Безкрайно съм обиден на статуквото в медиите. Какво като измислим нови песни и издадем нов албум?! Тези, които пускат музика по радиата, се правят на ударени, че не съществуват „Сигнал”, Веско Маринов, Марги Хранова и т.н. Това е причината за моята обида. Оттук нататък не знам какво може да ме накара да пусна нов албум. „Сигнал” сме благодарни на хората, които и до днес ни подкрепят и идват на нашите концерти. Оставили сме дълбоки следи в съзнанието на публиката, въпреки че медиите правят всичко възможно да бъдем забравени, колкото се може по-бързо. Е, няма да им се отвори парашутът.
– Ще станете ли някога член на „Музикаутор“?
– Не! В никакъв случай! Преди много години синът ми беше правил електронни аранжименти за група „Антибиотика“ и започнаха от „Музикаутор” да му изплащат някакви възнаграждения. Един ден отидохме двамата. Аз взех една сума, а синът ми получи почти същата. Тогава той много се учуди и каза: „Татко, тук сигурно има някаква грешка“. Докато съм жив, в никакъв случай няма да дам възможност на „Музикаутор” да ме представлява.
– От 1 юни 2013 г. ярка звезда в нощното небе носи името на група „Сигнал”. Чия беше идеята?
– Идеята беше на нашия мениджър, на когото бях поверил организацията на концерта по случай 35 години от създаването на група „Сигнал” в тогавашната зала „Арена Армеец” – сега „Арена 8888 – София“. Горди сме с това, че има ярка звезда, носеща името ни. Притежаваме сертификат, който е поставен в рамка. Закачен е на стената в стаята, в която са китарите ми. Всички в групата сме горди и от това, че през 2011-а се сдобихме със звезда в Алеята на славата. „Сигнал” е единствената българска банда, на която е оказвана такава чест.
– Коя е била най-трудната ви раздяла през годините с колега или приятел?
– Раздялата с Кирчо Маричков. Дори припаднах в църквата на погребението му. Изнесоха ме навън и ми напръскаха с вода лицето, за да се съвзема. Някак си не можах да издържа напрежението.
– Все още ли сте същият бунтар, който бяхте на 20?
– По-принцип се промених, и то немалко. Навремето бях голям бунтар, борец за правда и за свобода. Сега годините ми са набъбнали много и вече съм по-мъдър и по-спокоен. Размишлявам върху проблемите по друг начин, а не така, както преди 40 или 50 години. Когато пък видя човек, който се държи като мен навремето, започвам да му давам съвети да не става жертва на характера си.
– Ако разчитахте само на пенсията си, щяхте ли да се оправяте?
– Не, нямаше да живея добре само с пенсията, която е някъде към 700 лева. Благодарен съм на Господ, че все още ме държи на крака и на сцена, и на хората, които идват да слушат нашата музика, та да изкарваме прехраната си. Ако я нямаше работата, щяхме да се чудим какво да сложим на трапезата си на Коледа. Признателен съм на всевишния и за това, че се будя всяка сутрин.
– През новата 2026-а ще има предсрочни избори за парламент и вот за президент. Ще гласувате ли?
– От 1990 г. не съм гласувал за никого. Тогава БСП и СДС се биеха в парламента, а моята съпруга работеше в БНБ и редовно ходехме на почивната им станция в курорта Дружба, край Варна – сега Св. св. Константин и Елена. Станцията ни се намираше в съседство с тази на Министерски съвет. Там виждах как онези нещастници, които се биеха в Народното събрание, си играеха карти приятелски на плажа. Ставайки свидетел на това, проумях, че всичко е един театър за наивници. Тогава си обещах никога повече да не отида до избирателната урна да гласувам за когото и да било. Грам не вярвам на никой, който идва на власт. Горд съм, че не гласувам на избори. Много българи се чувстват излъгани, след като са пуснали бюлетина, но не и аз. Справям се с живота въпреки партиите и властниците.
Източник: Уикенд
Kliuki.bg
