Столетната партия е сведена до жалка останка, от която всеки сграбчва каквото може

Направо е страшно да се види жалката останка, до която беше сведена БСП в сравнение с някогашния партиен мастодонт. Преди десетина години столетницата се опираше на подкрепата на близо 1 милион избиратели. На последните избори през октомври 2024 г. спечели по-малко от 200 хиляди гласа и проби в парламента единствено благодарение на ниската избирателна активност. А сега, след като прекара година във властта, рамо до рамо с Бойко Борисов и Делян Пеевски, е на ръба да изпадне от голямата политическа сцена.

Главоломното пропадане на БСП започна отдавна. Още преди 20-ина години партията заряза лявата идеология, в която дотогава се кълнеше (правителство с мандата на БСП въведе плоските данъци у нас!), и дръпна рязко вдясно от политическия център. А при дългото водачество на Корнелия Нинова „Позитано“ 20 даже се намърда в консервативно-патриотичната ниша.

Политическата реторика на червените се сведе до ругаенето на „джендърите“ и обожествяването на „традиционното семейство“. „Демократичният социализъм“ беше напълно забравен – неслучайно опонентите ѝ

насмешливо тълкуват абревиатурата БСП като „Бивша социалистическа партия“.

С времето левите хора у нас разбраха, че няма какво да правят в БСП и просто си тръгнаха.

Но имаше и нещо, което се отрази по-лошо на партията от идеологическите лупинги на нейното ръководство. Първо, стотици хиляди избиратели я напуснаха след двете правителства, в които БСП управляваше заедно с дълбоко компрометираното ДПС на Ахмед Доган. След това минаха години на безплодна битка с ГЕРБ, в която позитанците се проявиха като изключително слаба опозиция.

Към 2021 г. на повечето поддръжници на БСП вече им беше дошло до гуша от партийните бюрократи на „Позитано“ 20. Две трети от избирателите на БСП я зарязаха и се преориентираха към други формации – ИТН, „Продължаваме промяната“, „Възраждане“, или просто спряха въобще да гласуват. БСП се превърна в една малка партия, която едва-едва прескачаше бариерата пред парламента и

се намъкваше в правителства когато и с когото можеше.

Поредният пирон в ковчега (а може би и последният) стана коалицията с ГЕРБ. Повече от 10 години позитанците обясняваха, че са алтернатива на „модела Борисов“. После Нинова беше отстранена от партията и курсът беше тотално преобърнат. А в началото на 2025 г. начело на партията беше избран Атанас Зафиров, който се съгласи да стане вицепремиер в правителство на ГЕРБ. Зафиров ще го запомнят и със снимката, на която влиза в кабинета на Пеевски – все едно ще му се отчита. И действително – партията му чинно следваше всички цели, заръки и насоки на двамата големи в управляващото мнозинство.

През годината, която прекараха в компанията на лидерите на ГЕРБ и ДПС, позитанците се оправдаваха основно по два начина – първо, като изтъкваха, че с правителството на Росен Желязков е сложен край на политическата нестабилност в страната; второ, че партията им представлява „социален вектор“ (или „социален коректив“, или друг подобен странен епитет) на управлението. Видя се колко се вълнува ГЕРБ за стабилността – след няколко дни на протести Борисов даде оставката на кабинета. Що се отнася до „социалния вектор“, няколкото мерки за повишаване на доходите и за защита на социалните групи, които предвиждаше правителството, нямаха нищо общо с БСП и най-вероятно щяха да се случат който и да управляваше.

Накрая застарялата соцпартия остави впечатлението, че е

готова да прислужва на ГЕРБ и ДПС, само и само да я приберат в кабинета.

И сега, изправена пред ненавременни избори, за които е неподготвена, и изложена на общественото презрение и присмех, БСП се чуди какво да прави. Накрая позитанците решиха да минат по най-лесния начин – да сменят лидера Зафиров, когото избраха преди по-малко от година, и ударно да напомпат партийната програма с лявата идеология, която изоставиха толкова отдавна. С други думи, ще пребоядисат предизборно фасадата и ще стискат палци избирателите да се хванат на въдицата.

Така сега очакваме партийния конгрес, свикан извънредно по настояване на фракцията на Иван Таков – зам.-председател на БСП и шеф на мощната столична партийна структура, да избере следващия лидер на мястото на Зафиров. Още миналата година той беше обявил, че лидерството на Зафиров ще играе само „преходна роля“. Неслучайно Таков оглави и комисията, която ще пише предизборната платформа – а той принадлежи към онази група на „Позитано“ 20, която все още говори с термини като „класова борба“. Пък и да не забравяме, че ноември м.г. в партийната централа поставиха паметник на Георги Димитров. Има ли обаче останали избиратели в страната, които мислят по същия начин?

На позитанците от кръга около Зафиров въобще не им се нрави, че сега трябва да се бранят на партиен конгрес. Ако партията изпадне от парламента на предсрочните избори, нищо чудно да се стигне до поредното разцепление. Освен това към „Позитано“ 20 се протягат и външни интереси – на Делян Пеевски, на президента Румен Радев, на екслидера Корнелия Нинова – който каквото може да сграбчи. От БСП не остана много и скоро съвсем ще бъде разкъсана.

Източник: https://www.segabg.com/

Източник: https://dnesnews.bg