Галя Александрова нашумя преди години като тъщата на Супер Любо в хитова реклама на БТК, затвърди популярността си с ролята на злата свекърва Бонка в „Пътят на честта“, а днес отново е актуална със сериал на Маги Халваджиян и Виктор Божинов. В излъчваната по БНТ теленовела „Мамник“ тя е Венета – обитателка на старческия дом в трънското село Вракола.
– Галя, как получихте ролята на Венета в сериала „Мамник“?
– През лятото на 2024-та ми се обадиха от продукцията и ме поканиха на кастинг. Изпратиха ми две сцени от сценария на „Мамник“, с които се явих на прослушване за ролята на Дана. След това асистентът ми обясни, че режисьорът Виктор Божинов и продуцентът Маги Халваджиян са ме одобрили, и то категорично, но за друг персонаж – Венета. Първоначално малко се опъвах, защото някак си бях заобичала Дана. Впоследствие обаче се доверих на Виктор и Маги, с които бях работила в сериала „Пътят на честта“. Щастлива съм, че получих възможността да участвам в магията, наречена „Мамник“.
– Как протече снимачният процес? Как се сработихте с другите актьори?
– Снимачният екип се състоеше от колеги, с които бях работила и в „Пътят на честта“. Снимките за „Мамник“ бяха изключително приятни. С актьорите се сработихме много лесно. Бяхме като добре смазана машина.
– Според народното поверие мамникът е демонична птица, носеща смърт и проклятие. Тя може да имитира гласове, за да примамва жертвите си, а призоваването ѝ става чрез черна магия. Вярвате ли в такива неща?
– Вярвам в съществуването на лоша и добра енергия. Човек трябва да има характер и защитни сили, за да успее да се пребори със злото.
– Положителни или отрицателни герои предпочитате да играете?
– Всяка нова роля е провокация за мен. Бях изиграла и отрицателен, и положителен герой. По принцип няма хора, които да са само лоши или само добри. Т.нар. отрицателни персонажи имат в характера си повече негативни черти и се играят много по-трудно. Дори след като се превъплътих в една такава героиня, каквато беше Бонка в „Пътят на честта“, чувствах обичта на хората. Това ме правеше щастлива и ме доказваше, че съм си свършила добре работата.
– През 2019-а беше излъчен сериалът „Пътят на честта“. Днес хората свързват ли ви все още със злата и властна свекърва Бонка?
– Да, и това е щастие за мен като актриса. 7 години след излъчването на „Пътят на честта“ в България и чужбина все още се радват на злата свекърва Бонка и ме разпознават, въпреки че сега не съм с черна коса, с каквато бях в сериала. Има и хора, които се сещат за телевизионната реклама на БТК, в която бях тъщата на Супер Любо. Явно добре съм си свършила работата и там.
– Какви са най-актуалните ви професионални ангажименти?
– Актриса на свободна практика съм и очаквам покани за театрални и филмови проекти. Занимавам се и с подготовка на кандидат-студенти за НАТФИЗ. За моя и тяхна радост, учениците ми успяват да се класират в театралната академия. От 25 г. работя и във фирми за хранителни добавки и перли.
– Дълги години играехте в Старозагорския театър…
– От 2 години не играя там. Смени се ръководството на театъра, а новото в началото по един доста брутален начин ме изхвърли от постановките, в които участвах. След това бях изгонена и от трупата. Преди представяне на спектакъл в една вечер във Френския квартал ми съобщиха, че след седмица трябва да се пенсионирам. Просто ме гилотинираха – не е никак пресилено това сравнение. Бях доста огорчена…
– На колко години бяхте, когато ви пенсионираха от театъра?
– Въпросът не е до възрастта ми, а до начина, по който това се случи. Имах си необходимия стаж и годините за пенсиониране, но си бях действаща актриса. Все пак някой трябва да поема ролите на по-възрастните персонажи в постановките – не всички са Жулиета, нали?! От 45 г. съм на професионална сцена и самата ситуация, в която изпаднах преди 2 г., беше много гадна. Доста болезнено я преживях.
– Депресирахте ли се?
– Да, може да се каже. Имаше момент, в който изпаднах в депресия. Благодарение на дъщеря ми, внуците и учениците ми, които са до мен, успях да преодолея този труден, болезнен и унизителен момент. Проявих характер, изправих се и си стъпих на краката. Няма пенсионен лекар, а щастие е при нас, актьорите.
– Къде живеете в момента?
Имам жилище в Стара Загора и друго във Варна. 4 години преподавах актьорско майсторство в Музикалното училище в града на липите и заради ангажиментите ми ходех в морската столица само през лятото. Сега, след като принудително се разделих със Старозагорския театър, прекарвам повече време във Варна.
– Миналата година станахте на 70. Продължавате ли да купонясвате?
Да, продължавам. Често купонясвам с приятели, с дъщерята, с внуците и моите ученици. Новогодишната ни нощ беше прекрасна, голяма веселба. Внучката Ани, която от 10 години живее в Англия, беше с нас. Много танцувахме и пяхме хитовете на Тони Димитрова – любимата ми певица.
– На 14 септември 1995 г. едва оцеляхте, след като цистерна се забива челно в колата ви. Празнувате ли курбан на тази дата?
– Да, въпреки че тогава се пости и не са позволени курбаните. На 14 септември, Кръстовден, водя близките си в заведение и ги черпя за мое здраве. Отбелязвам датата като мой втори рожден ден. Реално аз живея втори живот. Днес просто можеше да не съм на този свят…
– Катастрофата ви е обезобразила. След нея сте имали 22 шева на главата и година и половина сте били прикована в инвалидна количка, а лекарите не са били оптимисти за възстановяването ви. Бяхте ли отчаяна?
– Не бих казала, че съм била отчаяна. Винаги съм вярвала в себе си, а и тогава бях сигурна, че ще успея да се възстановя. Знаех, че ще се измъкна.
– Имате ли и до днес фобия от автомобили, от кръстовища?
Трябваше ми време, но успях да преодолея страховете си, да се кача отново в кола и сама да пресека улица. Слизайки от инвалидната количка, останах на една патерица и реших да дойда в София, където да се осъществявам отново. Първоначално беше страшно… в натоварен трафик съм молила непознати да ме преведат през пешеходните пътеки. Просто изпитвах неистов страх сама да пресека.
– Появи ли се мъж в живота ви?
– Не, но изобщо не се чувствам самотна. Самодостатъчна съм си – винаги съм ангажирана с нещо и не скучая. Избирам материали за кандидат-студентите ми, чета, срещам се с приятели… Обичам и да ходя по купони и кръчми. Наслаждавам се на живота.
– Внимателна ли сте с храната? Движите ли се достатъчно?
– Не съм много по диетите и спортуването – никога не съм била. Движа се, но чак да спортувам – не. През лятото на 2025-а близките ми ме изненадаха с екскурзионно пътуване за юбилея ми. Подаръкът включваше посещение на Рилския манастир, Царевец и Рилските езера. Имаше доста движение и емоции.
Източник: Уикенд
