С излизането на Румен Радев на изборите и почти сигурното назначаване на Андрей Гюров за служебен премиер започва страшна жега около Борисов и Пеевски, която поставя на изпитание тяхната свобода и възможността им въобще да бъдат политически фактори за в бъдеще. Кои са част от възможните сценарии след утрешния ден?
„Процедурата по оттеглянето на президента от поста му е юридически изчистена: писмена оставка пред Конституционния съд (КС). Пълномощията му се прекратяват в момента, в който КС излезе с писмено решение, констатиращо акта. Може ли съдът да се забави? Може. Може ли това да роди спекулации? Разбира се. Но в такъв сценарий КС просто би налял вода в мелницата на президента и предизвикал криза, която дори при наличието на силно присъствие на хора на Борисов и Пеевски в КС, съдиите не могат да си позволят.
Следващата въпросителна: възможно ли е назначаването на Андрей Гюров за служебен премиер да бъде блокирано чрез питане до КС или форсирано решение на ВАС? В нашата реалност всичко е възможно, но формално пречка за назначаването му няма.
И тук стигаме до „най-интересната“ част: ако Гюров остане по-дълго на поста служебен премиер, ще почувстват ли Борисов и Пеевски „жега“? Напълно възможно.
И така, Радев излиза на сцената. Борисов и Пеевски отдавна се подготвят с удари под и над пояса. Сега ще стане ясно и защо Сарафов бе държан толкова дълго на поста – не само заради „папките“ на ББ, но и заради уязвимостта на президента. Без имунитет Радев е директна мишена за прокуратурата. Но парадоксът е налице: опитът да му „извадят очите“ вероятно ще му „изпише вежди“. Очаквам масов наплив на „независими“ експерти на ГЕРБ да плюят срещу Радев и да ухажват ППДБ.
КПК и държавното обвинение ще бъдат пуснати на пълни обороти, но това само ще гарантира на Радев абсолютен медиен монопол. От него зависи как ще капитализира този натиск.
ПП-ДБ получиха очаквания отговор – Радев вече не е съюзник, а конкурент. Големият въпрос е как формацията ще съхрани влиянието си в условията на остра битка за анти-корупционния и най-вече на протестния вот. В същността си това е сблъсък за достоверност при демонтирането на модела „Борисов-Пеевски“. Ако Радев реши да „разтвори ветрилото“ и приобщи сегменти, които ПП-ДБ са пренебрегнали, политическата карта ще се пренареди или поне промени. Привличането на фигури тип Лорер е едно, но антикорупционните партии е друго.
Проблемът в демократичното пространство винаги е бил един и същ: надмощието на идеологията над рациото. Именно тази липса на прагматизъм често им отнема шанса да реализират идеите си. Остават „съвършени“, но се абонират за опозиция. Що се отнася до „червените линии“ спрямо Радев – по-добре е да бъдат ясно заявени и отстоявани. Особено на фона на факта, че Борисов и Пеевски тихомълком се отказаха от двустранния договор за сигурност с Украйна – акт, който сам по себе си би трябвало да бъде абсолютна червена линия.“
Илиян Василев
Bnews.bg
