Веселин Калановски е сред най-популярните актьори. Сред почитателите си той има дори и тийнейджъри, които го познават като генерал Давидов от „Братя“, Харизанов във „Вина“ на БНТ, капитана от „Домашен арест“, Цветан Конов от „Скъпи наследници“, Джими от „Хотел България“ и много други български сериали. Участия има и на театрална сцена, а в началото на 90-те става съосновател и председател на управителния съвет на „Свободен театър“.

Веселин Калановски е роден на 14 януари 1957 г. в София. Завършва техникум по енергетика, но след отбиването на военната служба решава да кандидатства в НАТФИЗ. През 1981 г. вече е стажант-актьор в държавния театър „Антон Страшимиров“, Разград.

– Какво си пожелавате навръх рождения си ден и как отбелязвате събитието?

– Пожелах си здраве, колкото и банално да звучи. Когато нямам кръгла годишнина, празнувам спокойно със семейството си. Няма някаква голяма шумотевица. Просто се радваме да бъдем заедно.

– Имате ли незабравим рожден ден, за който бихте ни разказали?

– Всичките ми рождени дни са незабравими, защото ги отбелязвам по различен начин. Не помня единствено първите си рождени дни, но се надявам тези към края на живота ми да запомня. Или поне ще се постарая да ги запомня, защото човек не знае какво го чака (смее се – б.а.). Всичките ми детски рождени дни бяха очарователни. Последните ми две кръгли годишнини отбелязах шумно и запомнящо се. Бях поканил колеги и приятели, имаше танци, песни, големи купони се получиха. Аз съм един относително щастлив човек, защото имам приятели от детските години. Много съм близък с момчето, с което седяхме на един чин в първи клас, и с още няколко съученици. Да са живи и здрави, бог да е с тях. Е, някои отлетяха…

– Какво е отношението Ви към подаръците? Казвате ли на близките си какво искате за рождения си ден, или обичате изненадата?

– Моля ги да не ме изненадват с нищо като подаръци, защото натрупването на безкрайно много вещи понякога ме обременява. Нямам нужда от много предмети край себе си. Имам нужда от хора, от присъствието им, от доброто отношение към мен.

– Как се чувствате като общински съветник и член на политическа партия „Да, България“?

– Влязъл съм с двата крака в политиката. „Да, България“ ме спечели с позициите, които членовете ѝ застъпваха и продължават да застъпват. Аз съм един от съоснователите ѝ преди 9 години. На 7 януари имахме рожден ден. Някои хора там познавам от протестите през 2013 – 2014 г. Привлече ме и личният чар на Христо Иванов, начинът му да говори, да убеждава хората, да ги мотивира, да анализира ситуациите. Привлече ме и онзи призив от онези години, който е актуален и сега: „Политизирайте се!“. И наистина трябва да го правим, защото около нас всичко е политика. Тези, които бягат от нея като дявол от тамян, отварят вратите на неприятните типове, които искат само да се възползват от властта и да не правят нищо за хората. Предстоящите избори биха били възможност за изход от ситуацията, ако българските граждани наистина се размърдат и отидат да гласуват. Гласуването е панацеята за лечението от кризата, в която сме. Това е начинът да се отстранят корумпираните гласове. Важното е да се гласува, кой за когото иска, но да има висока активност – поне 60-65%. Хората трябва да започнат да мислят за бъдещето си, за това как ще живеят децата им, внуците им, възрастните им родители.

– Звучи добре, но на всеки нови избори процентът на гласуващите намалява…

– Надявам се, че през март-април няма да е така. Наблюдава се едно пробуждане. Големите протести през декември показаха, че много хора вече не мислят като европейци, че са готови да търсят правата си. Ако демократическата енергия на протестите се запази и не се разпилее, има шанс за бъдещето на България. Ще добавя още нещо. Няма значение кой организира протестите, под какво знаме са. Важното е да се стигне до промяна, до излизане от кризата. Не всички политици са лоши. В устата на Бай Ганьо всички са хайвани, но не е така при другите герои на Алеко Константинов. Има и днес достойни и смислени хора, които мислят за държавата си, а не да напълнят бездънните си търбуси и чекмеджета със заграбеното от останалите.

– Ще се реши ли проблемът с боклука на София?

– Ще се реши, и то скоро. Близо 400 милиона лева ще останат в полза на гражданите на София. Заслужава си да потърпим още малко. Месец и половина неудобство и планини с боклуци ще се изтърпят някак. Тези 400 милиона могат да бъдат употребени за хубави неща, вместо раздадени на определени хора, свързани с мафиотски структури, срещу изнудване.

– Как гледате на конспирациите, военните конфликти по света, идването на Новия световен ред и други подобни тези и хипотези?

– На тези световни конспиративни теории, които сякаш се изсипват в умовете на хората, гледам да не отдавам внимание. Половината от тях са пълни глупости. Притесняват ме единствено военните конфликти. Бих казал, че се притеснявам не толкова за себе си, колкото за децата и внуците си. Ситуацията е такава, че нищо чудно тази красива серия от над 70 години планетарен мир да бъде силно застрашена. Мисля, че ситуацията е много на ръба. Човечеството се движи по доста тънка струна и не знам как ще свърши всичко това. Дано разумът надделее. Всеки нормален човек би се притеснявал от войната, военните конфликти. Безстрашни хора няма! Войната носи много лоши неща със себе си.

-Как гледате на еврото като нова парична единица в България?

Нито се притеснявам, нито съм във възторг. Не съм в бизнес средите, за да смятам колко се плаща при обръщането на една валута в друга. България така или иначе беше закотвена към германската марка. През 1997 г. влязохме във валутен борд, свикнал съм да работя с всякакви валути, според превалиращите и сменяеми паритети. Аз съм човек, който често пътува и е свикнал да работи с всякакви валути. Какви са тези приказки за българския лев, наистина не зная! Легенди! Българският лев отива достойно в историята така, както отиде марката, франкът, италианската лира, испанското песо, гръцката драхма и други валути с по-стара история от нашия лев. Да не говорим, че нашият лев е бил изкопиран навремето от една белгийска банкнота, но това е друга тема.

– Имате ли нови телевизионни роли, участвате ли в сериали?

– Снимам за сериал, който ще излезе през есента на тази година. Той е дълбоко познат на широката публика и твърде харесван от нея. Казва се „Под прикритие“. Снимаме шестия му сезон. Сценаристите са страхотни, актьорите също. Няма да ви кажа обаче какво ще се случи, защото имаме договори, които изискват конфиденциалност. Имам ангажименти на театрална сцена, в Общинския съвет също съм доста натоварен.

– Вярвате ли в любовта, или сте от хората, които смятат, че тя съществува само в изкуството?

– Ако нямаше любов, нямаше да се пише за нея в книгите, да се разказва в киното, да се пее. Любовта съществува. Изкуството пресъздава реалния живот. А любовта винаги е прекрасна. Тя е вдъхновение, опора, смисъл на живота. Понякога ни весели, друг път натъжава.

– Как виждате себе си след пет години?

– Каквото Господ каже – това ще бъде. След 5 години, ако съм на Земята, ще работя. Предполагам, че ще играя на сцената, стига да съм здрав и с акъла си.

Източник: Уикенд