Крисия Тодорова направи фурор преди 10-12 години с участието си в предаването на Слави Трифонов и второто място на „Детската Евровизия“, а впоследствие се отдръпна леко от музиката и излезе от полезрението на публиката. Днес обаче порасналата вече разградчанка отново гради артистична кариера и събира екип, с който да покори световните сцени.

– Крисия, бяхте гост-звезда в първия кръг от конкурса на БНТ за избор на български изпълнител и песен за „Евровизия 2026“. Имате ли фаворит сред кандидатите? Вие защо не сте сред участниците в надпреварата?

– О, всички кандидати са великолепни! Имат си и своите различия, които ги открояват един от друг. Честно казано, не мога да посоча фаворит. Надявам се да бъде избран най-подходящият изпълнител, който да представи достойно България. Причината да не участвам в надпреварата е, че все още се опитвам да намеря своя екип. На този етап нямам правилната песен за „Евровизия“.

– През 2014-а спечелихте второ място в „Детската Евровизия“ с песента „Планетата на децата“. Какъв съвет бихте дали на българския изпълнител, който ще ни представя на конкурса във Виена през май?

– На първо място артистът трябва да се чувства максимално спокоен. Еуфорията на кастингите е коренно различна от тази на самата „Евровизия“. Представянето на такъв голям международен форум е изключителна отговорност.

– Бяхте само на 10 години, когато се явихте на „Детската Евровизия“. Имаше ли притеснение у вас тогава?

– Много се вълнувах. Имаше го и първоначалния шок, разбира се. Хем усещах отговорността, хем се забавлявах. Опитах се да взема максималното от всеки по-опитен от мен, за да мога да изляза с пълна сила на сцената.

– Как минават дните Ви сега?

– Винаги съм искала да се храня здравословно и да нямам случаи, в които от много ангажименти да забравям да ям и да поставям на първо място себе си. В последните 2 години се старая да работя върху здравословното си състояние. Опитвам се да си оправя режима на сън и хранене, да се грижа за менталното и физическото си здраве. Това е изключително полезно за съзнанието. Пътят, по който вървя, не е лесен и бърз, но откакто съм на него, се чувствам значително по-стабилна.

– Нищо не споменахте за работни ангажименти…

– Имам ангажименти, но в момента отделям повече време на това да развивам вътрешността ми на артиста, който искам да бъда. Изграждам имидж, който ще ми позволи да не се затварям само в България като творец и изпълнител. Желанието ми е да се запознавам с повече хора и да разширя хоризонтите за музиката си. От 2 години търся подходящия екип, с който да работим заедно занапред. За това време открих много интересни млади хора.

– Ще учите ли във ВУЗ?

– Завърших гимназия и се надявам скоро да уточня нещата, касаещи развитието ми в музиката, и да запиша висше, бизнес специалност. Това ще е следващият ми етап. Сега карам курс за шофьор и вярвам, че ще взема книжка от първия път.

– С майка Ви и двете Ви сестри ли живеете?

– Цялото ми семейство е в София, но аз си живея сама с кучето ми, което е на 11 години, порода „Ши цу“ и голям фръцльо. Майка ми е спортистка и много дисциплиниран човек. За мен тя е ангел, пример и вдъхновение. Има зала, в която води професионални тренировки. По-голямата ми сестра – Тифани, ме направи леля преди година. По-малката – Марина, е ученичка.

– Как станахте двойка със състезателя от Формула 2 Никола Цолов?

– Стана много спонтанно. Бяхме се засичали, а един ден любовта ни просто се случи. Сега поддържаме връзката си от разстояние. Ако аз пътувам до Испания или той има идване в България за празници или по други поводи, се виждаме. Така ни е супер. Подкрепяме се изключително много, макар и от дистанция.

– Родителите Ви са били близки с Лили Иванова. В момента поддържате ли някакви отношения с естрадната прима?

– Не, не поддържам връзка с Лили Иванова. Баща ми беше близък с нея, когато аз бях много мъничка. Днес няма как да науча подробности за приятелството им, тъй като татко почина. Отиде си след масивен инфаркт през 2022 г.

– И до днес Ви наричат Детето чудо на Слави. Смятате ли се за такова?

– Смятам, че съм просто дете на родителите си, което мечтае и работи върху това, което иска. Вярата ми в Господ е много голям двигател за моето развитие.

– От 3-годишна пеете. Някога имали ли сте сериозни проблеми с гласа си?

– Никога, освен когато съм била болна за седмица-две. Не съм пренатоварвала гласа си, не съм разтягала струни като други артисти. Винаги съм успявала да се предпазя със съветите на много добри педагози, една от които е Свилена Дечева.

– Кое Ви е било най-трудно в музиката?

– Може би това, че музиката се възприема като бизнес. Реално хората не осъзнават, че тя идва от душата на артиста и е много важна за съществуването ни. Бях се отдръпнала няколко години от музиката, а завръщането ми се оказа по-трудно, отколкото в началото на изкачването на професионалната стълбица. Не е толкова важно да си на върха, а как се изправяш, когато паднеш.

– Сама пи решихте да се оттеглите от музиката за няколко години?

– И да, и не. Имаше странични фактори, но и съзнанието ми се нуждаеше от почивка. Напрежението в нашата сфера е голямо и всеки артист трябва да си дава пауза от време на време. Много научих за себе си през годините, в които не издавах музика. Това ми помогна да намеря собствен стил, който развивам сега. Мисля, че съм на прав път.

– Това, че работехте активно като дете, не ви ли открадна от детството ви?

– Не. Бидейки изключително активна в медиите и музикалната индустрия, съм получавала всичко, нищо не ми е липсвало. Останало ми е време и да излизам, и да си играя с другите деца. Прибирайки се в Разград, първо казвах на приятелите си, че съм си в града, а след това сядах да си науча уроците. Исках да имам висок успех в училище. Дисциплината винаги е била на първо място за мен.

– Какви грижи помагате за външния си вид?

– Доста съм фина и никога не съм спазвала диета. Дори в момента се налага да качвам килограми и мускулна маса. Краката ми просто омаляват понякога и имам нужда от повече сила. Старая да ходя всеки ден на тренировки в залата.

– Някога влизали ли сте в болница?

– Не, но веднъж се опитаха да ме вкарат в болница заради хранително натряване. Тогава отказах категорично, защото не смятам, че за подобно неразположение е необходима хоспитализация. Просто човек трябва се изчисти и хидратира. Доста чета за най-различни медицински казуси, защото ми се е налагало да реагирам бързо в критични ситуации. Единствените ми здравословни проблеми са, че имам ниско кръвно налягане и анемия – втора степен. В последните години обаче водя такъв начин на живот, че анемичността ми не се проявява.

Източник: Уикенд