Трима политически самоубийци ще се борят засега за нов лидер на БСП, които ще имат невероятния исторически шанс да оставят партията извън парламента за пръв път от 120 години. Този проблем споделиха пред „Уикенд“ някои от делегатите, които на 7 и 8 февруари избират лидер на Столетницата на мястото на опозорения Атанас Зафиров.

Към този момент за поста му се официално се обявиха Крум Зарков, Габриел Вълков и социалният министър Борислав Гуцанов, вероятно от реваншистки подбуди.

Всеки от един от тях обаче е напълно вероятно да е първият лидер в историята на БСП, под чиято опека партията ще остане извън парламентарната черта и ако се яви отново в коалиция от няколко леви формации, да загуби и субсидията от държавата, разказали за опасенията си пред делегати някои от номинираните. Причината е ясна и законова – ако коалиция отиде на избори и не влезе в парламента, дори да получи 1% от гласовете, колкото се полагат за държавна хранилка, то няма да има право на нея. Правото имат само партии, участващи на изборите самостоятелно.

Според запознати, с които изданието разговаря, пръв за опасността се усетил зам.-председателят Калоян Паргов, който също имал номинации за лидер, но и никакво желание да се възползва от тях именно заради тази угроза. Надъханият депутат Габриел Вълков, любимец на Кирил Добрев и Кристиан Вигенин, бил категоричен, че под вещото му ръководство левицата ще възкръсне като един политически Лазар и не виждал опасността от изливането на електоралната любов на червени гласоподаватели към президентския проект.

Напротив – вече виждал как левите управляват отново под крилото на Радев. Паргов обаче бил по-далновиден и бил наясно, че левите може действително да не спечелят депутатски места. Крум Зарков, и той кандидат за вожд на „Позитано 20“, също нямал критична мисъл към себе си и вярвал, че ще спечели гласовете на правоверните комунисти, които не са от фракцията на Румен Радев в партията.

Зарков държал на тезата, че твърдият електорат на БСП е достатъчнен за лелеяните 4%. И още след пленума започна обиколки в страната, за да набира сподвижници за избора си.

За Борислав Гуцанов се говори, че почти нямал шанс да оглави Столетницата, тъй като бил наравно компрометиран със Зафиров от участието си в правителството и самото му участие в състезанието и напрежението сред делегатите можело да провокира дори бой сред делегатите и физически сблъсъци.

Множество делегати се заканвали отсега да си изкарат гнева над лидера Атанас Зафиров и екипа му, като местни ръководители от Пловдив и Кюстендил били сред най-агресивните и заканителните. Още повече нагнетил напрежението председателят, след като два пъти се опитал да отложи датата на конгреса след изборите и да си реди листи самосиндикално.

Bairak.bg