В момента Пеевски и Борисов плащат луди пари с крадения корупционен кеш на медии и журналисти, за да нападат Румен Радев и останките от ПП ДБ и да натискат за бъдеща коалиция на ПГ на Радев с ГЕРБ и копейките от Възраждане с Шишкото отзад.
Такъв ход ми се струва абсолютно нелогичен и Боко и Шишкото харчат напразно заграбеното на принципа “откъдето дошло, там и отишло”.
Няма как Пеевски и Борисов да купуват гласове и да фалшифицират изборите, както го направиха брутално два пъти през 2024 година, защото обществената нетърпимост към тях е огромна.
Ето, че даже в БСП се освестиха и осъзнаха и забиха мощен шут отзад на Фритюрника, Гуци – Гуцанов и Свинята Майка Пеевски.
Язък за журналисти като пияната Мадам Веска от Варна и веселия нощен дъждосвирец Дачков, които се подадоха на чара и на изкушението на Пеевски (Варна) и Борисов (Дачков) и станаха за резил на стари години.
Ако Пеевски и Борисов с пари и с МВР си купят изборите и се опитат да спрат Урагана на Промяната, няма да получим още от същото, а обратно – Пеевски и Борисов ще го получат и ще се сблъскат челно с товарния влак – мощни всенародни протести и избори до дупка до тяхното пълно измитане. Краят за тях в дошъл и никакъв “Туин Пийкс” в Петрохан и незаконен Сарафов няма да ги спаси. Втора Сглобка няма да има и мокрите сънища на отчаяните крадци няма да се сбъднат.
Край! Пеевски, Борисов и Сарафов си отиват завинаги. #КОЙ с частния самолет в Дубай, КОЙ на подсъдимата скамейка, КОЙ във федералния затвор на САЩ!
Щом и политическите зомбита в БСП се усетиха и взеха завоя, значи и там са разбрали колко струват куците оферти на Пеевски и слугинажът към него. Зиро. Кръгла Нула!
Колеги, отказвайте мръсните пари на тези тези боклуци и ги осветявайте. Нали не искате после да сте в редицата на срама с Шишковия Галъп, с Веса Томова, с Дияна Дамянова, с Нидал Алгафари, с Цветанка Андреева, с Колтуклиева, с Мадам Велева и другите говорещи мисирки на Шишковците?
Николай Бареков
Новият опит за „омаскаряване“ на един от убитите – чрез внушението, че е бил адвокат или част от кантора, обслужвала интересите на „Росатом“ – не издържа дори елементарна логическа проверка.
Ако тук има мотив, възниква простият въпрос: защо руската страна би имала мотив да го елиминира, след като той вече е „свършил работа“? Подобна версия е не просто несъстоятелна – тя е очевидно удобна, защото измества фокуса от реалните политически и институционални отговорности.
Истината е по-дълбока и далеч по-неудобна. Изходът от арбитражното дело по АЕЦ „Белене“ беше политически договорен още преди съдът да се произнесе. Това не беше импровизация, а логично продължение на вече очертана линия на поведение.
До арбитраж изобщо нямаше да се стигне, ако Бойко Борисов /след заплашително напомняне от страна на Кремъл през техен човек тук/ не беше разпоредил на Делян Добрев да прекрати три дни по-рано единствения действащ договор, който обвързваше държавата и прехвърляше върху нея отговорността за прекратяването на проекта. Решението на Министерския съвет № 250 от 28.03.2012 г., внесено по доклад на Делян Добрев, се оказа ключовият юридически акт, който отвори пътя към арбитража. Фактът, че договорът изтичаше само след броени дни – без правни и финансови последици – прави този ход още по-показателен.
Няма съмнение, че Делян Добрев е действал по указания. Той беше министър едва от няколко дни след уволнението на Трайчо Трайков и не вземаше самостоятелни стратегически решения. А за Трайчо бе ясно, че никога няма да го подпише. Решението беше политическо – и беше на Борисов.
Същите актьори, със същия водещ център на решения, впоследствие договориха и „изхода“ от арбитражното дело. Зад кадър беше постигнато споразумение: България да плати около 600+ милиона евро, вместо пълната претенция от над 1 – 1,2 милиарда евро, а това да бъде представено публично като „голяма победа“. В действителност това беше контролирана загуба, опакована като успех.
Имаше и друг вариант – да не се плати нищо. Но той изискваше политическа воля, която очевидно липсваше. НЕК изпълни политическите инструкции, договореността беше формализирана, а арбитражният съд по същество утвърди вече постигнатото разбирателство между Борисов и Путин.
И тук възниква въпросът, защо България „губи“ дело срещу „Росатом“, плаща стотици милиони евро, докато Кремъл продължава да разполага с компрометираща информация за милиарди, засягаща лично Борисов? Това не прилича на юридически спор. Прилича на политически рекет – с дългосрочни зависимости и краткосрочно алиби. За тези, които казват, че Радев е проруския политик у нас.
Нелепият опит за омаскаряване на жертвата, за сметка на истинските въпроси към разследващите – защо не си вършат работата, а прикриват убийците, не променя тези факти. То само подсказва колко силен е страхът истинската схема да бъде разплетена докрай. И че залозите са много, много високи.
Дали пък това не обяснява нервността на Борисов.
Което ще стане, ако моделът падне. Само не съм сигурен, че обществото е готово да чуе цялата истина, и няма само да поиска да се спрат зловонията.
Илиян Василев
Bnews.bg
