Тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отмени решението на Софийския апелативен съд и върна за ново разглеждане от друг състав на същия съд делото срещу 36-годишната Кристина Дунчева, която преди пет години уби двете си деца в Сандански.

В края на юли м.г. апелативните магистрати решиха, че вместо наложеното от Окръжния съд в Благоевград наказание – доживотен затвор без право на замяна, което е най-тежкото възможно според закона, майката трябва да изтърпи 12 години „лишаване от свобода“ при първоначален строг режим. Намален бе и размерът на присъдените обезщетения – на по 250 000 лв. за всяко дете.

Младата жена бе задържана на 19 ноември 2020 г., когато закла 5-годишния Васил и 3-годишната Ивон в семейното жилище на ул. „Скопие“ в Сандански.

Кристина и децата й били сами в къщи, когато тя извадила от шкаф в кухнята три домакински ножа. Взела един от тях, насочила се към Васко и Ивон и им нанесла множество силни удари. Впоследствие пристигналият на местопроизшествието екип на спешна медицинска помощ констатирал смъртта на децата. В хода на извършените по досъдебното производство съдебномедицински експертизи е било установено, че на всяко от децата са били нанесени над 30 прободно-порезни наранявания, предимно по шията и гърдите.

Делото пред Върховния съд бе образувано по касационни жалби на Кристина Дунчева и бащата на двете й деца – Георги Трайков, който е частен обвинител и граждански ищец.

Според касационната инстанция е неоснователен доводът на защитата за неправилно осъждане на подсъдимата за квалифициращия признак „особена жестокост“. Съдебната практика и доктрината са приели, че обстоятелствата, които следва да се вземат предвид за преценка наличието на особена жестокост, са свързани с броя на нанесените удари, с тяхната сила и интензивност и с естеството на причинените телесни увреждания на жертвата.

„Тези критерии, съобразени с данните по делото, показват, че признакът „особена жестокост“ е налице. На всяка от жертвите са нанесени над 30 удара, предимно в горната част от тялото, където са разположени жизненоважни органи, самите удари са причинени с нож, сериозна част от тях са със значителна сила, получените вследствие на тези удари телесни повреди са разнородни, а някои от тях са били несъвместими с живота на децата“, пишат в решението си върховните съдии.

Делото пред Върховния съд бе образувано по касационни жалби на Кристина Дунчева и бащата на двете й деца – Георги Трайков, който е частен обвинител и граждански ищец.

Според касационната инстанция е неоснователен доводът на защитата за неправилно осъждане на подсъдимата за квалифициращия признак „особена жестокост“. Съдебната практика и доктрината са приели, че обстоятелствата, които следва да се вземат предвид за преценка наличието на особена жестокост, са свързани с броя на нанесените удари, с тяхната сила и интензивност и с естеството на причинените телесни увреждания на жертвата.

„Тези критерии, съобразени с данните по делото, показват, че признакът „особена жестокост“ е налице. На всяка от жертвите са нанесени над 30 удара, предимно в горната част от тялото, където са разположени жизненоважни органи, самите удари са причинени с нож, сериозна част от тях са със значителна сила, получените вследствие на тези удари телесни повреди са разнородни, а някои от тях са били несъвместими с живота на децата“, пишат в решението си върховните съдии.

ВКС обаче счита за основателен доводът на частния обвинител за явна несправедливост на наказанието.

„Въззивният съд е пропуснал да отчете наличието на някои отегчаващи обстоятелства, които са от значение за наказателната отговорност на Кристина Дунчева. Не е била отчетена пълната безпомощност на жертвите, лишени от каквато и да е възможност за защита или бягство. Не е отчетено и обстоятелството, че деянието е осъществено в домашна среда, която по естеството си следва да бъде място на сигурност и закрила за двете жертви. Подценено е било и това, че макар и за кратък период от време всяко от децата е осъзнавало не само противоправното нападение, насочено срещу него, но и извършваното едновременно с това посегателство срещу неговия брат или сестра“, категорични са магистратите.

Съдебният състав на ВКС приема за неправилно намаляването на наказанието на майката.

Апелативният съд е счел, че психичният недостатък, от който страда подсъдимата, е улеснил екстремно извършване на убийството и е оценил това обстоятелство като изключително по своя характер смекчаващо такова.

„Наличието на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства обаче не е достатъчно, за да се приложи чл. 55 от НК“, се пояснява в мотивите на ВКС.

Необходимо е още съдът да констатира, че и най-лекото, предвидено в закона наказание, е несъразмерно тежко като реакция срещу извършеното престъпление. Именно с този правен извод, направен от САС, касационната инстанция изразява несъгласие. При съпоставка между степента на обществена опасност на деянието и дееца и санкционния минимум, предвиден от законодателя, не може да се направи обоснован извод, че наказанието от 15 години лишаване от свобода е изключително тежко по смисъла на чл. 55 от НК.

„Налагането на наказание под този минимум води до изкривяване на принципа на справедливостта, като създава несъразмерност между тежестта на извършеното престъпление и наказателната репресия“, категорични са върховните съдии.

Решението им е окончателно.

Източник: dir.bg

Razkritia.com