Тъжната, но реалистична равносметка на правосъдния министър за невъзможността да накара ВСС с морални средства да забрави, че кара незаконно третия си мандат и служи на Кочината, вместо на държавата и на Справедливостта.

Коментар на Андрей Янкулов, министър на правосъдието

Днес Висшият съдебен съвет в пленарния си състав остави без разглеждане по същество предложението ми за определяне на изпълняващ функциите на главен прокурор и го препрати на прокурорската си колегия.

Очаквано решение. Очаквано към момента, особено след днешния дебат, изглежда и решението, което след време ще вземе прокурорската колегия по препратеното ѝ предложение.

Колкото и да изглеждат обречени сега обаче, всички възможни институционални действия, насочени към решаване на безпрецедентната криза на правовата държава у нас заради необяснимото упорство един конкретен човек да бъде в кабинета на главния прокурор на цената на всичко, са без алтернатива. Защото няма как това просто да се наблюдава отстрани.

Многочасовите дискусии днес показаха нагледно как управляващите съдебната власт в почти пълния си състав виждат собствената си роля и отговорност за решаването на тази криза. Какво могат да направят според тях самите, за да бъде преодоляно това критично състояние.

Оказа се, че не е много.

Кризата обаче нито ще се разреши сама, нито просто ще отшуми. Колкото по-бързо това бъде осъзнато, толкова по-малко щети ще бъдат понесени от всички ни.

Илиян Василев, фейсбук

Днес беше поредният ден, в който нарасналите очаквания не се сбъднаха – Сарафов не беше сменен.

Мнозина вече критикуват Андрей Янкулов, че „не е успял“. Ясно е, че част от тези критици са на яслата на Борисов и Пеевски – същата, от която се хранят и еничарите от ИТН. Но има и искрено разочаровани хора. И техният глас не бива да бъде подценяван.

Всъщност какво се случи днес? И защо, въпреки всичко, Андрей успя – и не само той, а и „Правосъдие за всеки“, „БОЕЦ“ и всички, които бяха на терен? И служебния премиер ще успее.

Същият сюжет се повтаря отново и отново. „Сглобката“ беше другото име на несбъднатите очаквания. В демократичната общност хронично страдаме от разминаване между желания и възможности. С Х депутати очакваме да постигнем Y резултати – и то веднага, и окончателно. Но когато нямаме достатъчно политическа тежест в парламента, няма как да произведем чудо. Ако няма достатъчно избиратели, които да изпратят достатъчно „наши“ представители, неизбежно идва разочарование.

Отговорност носят и лидерите. Често те също летят над реалността и създават впечатление, че могат повече самостоятелно, отколкото реално могат. Типичен пример беше правителството на Денков, което ПП–ДБ до край защитаваха като „свое“. А то не беше изцяло тяхно – зависимостите бяха видими.

Да се върнем към Андрей Янкулов. Задкулисието е окопано толкова дълбоко в съдебната система, че с един удар няма как да бъде разрушено. Нещо повече – в момента няма и достатъчна институционална сила, която да позволи такъв „един удар“. Служебен кабинет с ограничени правомощия може да направи само толкова, колкото позволява рамката му.

Има ли тогава смисъл? Има – и то огромен.

Системата започва да се пропуква. За първи път виждаме прокурори, които публично се дистанцират и признават, че не могат да си вършат работата в тази среда. ВСС прехвърли отговорността върху прокурорската квота – да, тя едва ли ще отстрани Сарафов, но самият акт показва напрежение. Налягането расте. Това е процес, а не събитие.

Градената с години система няма да бъде демонтирана нито с един ход, нито от една партия, нито от една коалиция. И със сигурност няма да стане без постоянна, упорита и нарастваща обществена подкрепа, която да се превърне в гласове и политическо мнозинство.

Погледнете ИТН – те нямат друга видима причина за политическо съществуване освен атаката срещу ПП–ДБ. Това е камикадзе стратегия. Но на тях това не им тежи – защото оцеляването им не зависи от органична обществена подкрепа, а от външно финансиране и покровителство. Те не са важни – но тези, които стоят зад тях са онези, които държат Сарафов и ще го използват за да атакуват и кабинет, и министри, и депутати, но най-вече за да прикрият минали престъпления на кабинета Желязков, които тепърва ще излязат и новите такива по време на изборите.

Затова не разочарование, а решимост и търпение са нужни. Пътят е дълъг. Но пукнатините вече са видими. И когато натискът стане достатъчен, системата ще се пречупи.
Това е абсолютно сигурно.

Въпросът е дали ще издържим достатъчно дълго, за да го видим и най-вече как ще определим своето място в тези процеси – на странични наблюдатели или на участници.

Иван Петров, бивш прокурор:

Днес Янкулов е казал, че “фактически Сарафов продължава да заема поста и.ф. главен прокурор”!
Нали е нелегитимен!
А го признаваме “фактически”!
И ще “търсим други начини!”
Да предложа един: щом е нелегитимен, разпореждам на главна дирекция “Охрана”, която е на подчинение на министъра на правосъдието и пази кабинета на главния прокурор, да не допуска лицето Борислав Боби Сарафов в този кабинет, защото той вече не е законен и.ф. главен прокурор!
Толкоз!

Bnews.bg