Преди пет години Маги Джиленхол направи своя режисьорски дебют в игралното кино с филма Изгубената дъщеря – психологическа драма с участието на Оливия Колман и Джеси Бъкли. Лентата спечели три номинации за Награди Оскар, включително за актьорските изпълнения на двете актриси и за най-добър адаптиран сценарий. Още с този проект Джиленхол показа, че не се страхува да засяга противоречиви теми, особено свързани с ролята на жената и сложните женски взаимоотношения.
С новия си филм „Булката“ режисьорката прави рязък творчески завой. Историята се връща към събитията от Франкенщайн на Мери Шели, като черпи вдъхновение и от класическия филм Булката на Франкенщайн. Предизвикателството пред Джиленхол обаче е сериозно – историята вече е екранизирана многократно, което поставя високи очаквания за новаторски прочит.
Още в началото филмът среща зрителя с образа на самата Мери Шели – представена като гневен призрак, който търси начин да се върне в света на живите. Тя обсебва младата Айда, изиграна от Джеси Бъкли – жена с бунтарски дух, която скоро след това умира, само за да бъде съживена отново.
Паралелно с това историята проследява Франкенщайн – или Франк, както е наричан във филма – изигран от Крисчън Бейл. За разлика от традиционните интерпретации на героя, тук той е по-скоро добродушен и уязвим персонаж, движен от силното желание да намери партньорка и да преодолее самотата си.
Търсенето му го отвежда при ексцентричната ученa д-р Юфрониъс, в чиято роля влиза Анет Бенинг. Двамата се заемат със задачата да създадат булка за Франк и така се озовават над гроба на току-що починалата Айда. Макар да не помни нищо от миналото си, съживената жена запазва своя непокорен характер – нещо, което прави отношенията между нея и Франк едновременно неловки и комични.
Постепенно двамата се впускат в хаотично бягство, изпълнено с насилие и черен хумор. По следите им са чикагският полицай Джейк Уайлс, изигран от Питър Сарсгард, и неговата наблюдателна асистентка Мирна Малоу, в ролята на която виждаме Пенелопе Крус.
Звездният актьорски състав е безспорно едно от най-големите предимства на филма. Особено впечатляващи са Джеси Бъкли и Крисчън Бейл. Бъкли придава характерната си енергия на бунтарския женски образ, докато Бейл внася изненадваща уязвимост и човечност в образа на Франкенщайн.
Визуално филмът също успява да впечатли – атмосферата на Америка от 30-те години е пресъздадена стилно, с внимание към детайла в сценографията, костюмите и кинематографията. На моменти визуалните ефекти добавят дори нотка на ноар естетика.
Жанрово обаче „Булката“ по-скоро клони към черната комедия, отколкото към хорър или трилър. Макар да демонстрира въображение и амбиция, сценарият страда от липса на дълбочина. Историята изглежда далеч от оригиналната атмосфера на романа на Мери Шели и е изпъстрена с препратки към филми като Бони и Клайд, Убийци по рождение и Жокера: Лудост за двама.
В крайна сметка остава усещането за филм, в който се преплитат твърде много идеи и теми. Феминистичното послание е най-ясно откроено, но дори то остава донякъде абстрактно. Затова и тази нова екранизация на класическата история за Франкенщайн рискува да остане просто още една любопитна, но не особено запомняща се интерпретация.
Източник: лайфстайл
Razkritia.com
