,,Благодарна съм на Бог, че на тези години мога все още да съм пример, благодарна съм му, че все още мога да помагам и да давам, защото, когато дадеш, тогава и получаваш. И още повече съм благодарна за признанието „Вдъхновител и пазител на непреходните ценности“.

Това каза пред „България Днес“ космическият глас на България народната певица Валя Балканска, която е номинирана за престижната награда „Вдъхновител и пазител на непреходните ценности“. 84-годишната изпълнителка като истински обединител на нацията споделя: „Защо българите не се хванем всички заедно и да поведем като нация едно българско хоро и да оправим бакиите у нас, а се гледаме като освирепели зверове, особено пък в големите градове!“.

Церемонията ще ce състои на 19 март в столицата и ще отличи жени с принос в обществото, икономиката и културата. Номинацията на Валя Балканска е признание за нейната мисия като духовен лидер и обединител на нацията, казаха организаторите.

„Духовният лидер не трябва да казва думата „не“ и „не мога“ и да познава и ползва думата „благодаря“, настоява Валя Балканска и обяснява: „Аз не се чувствам гласа на Космоса, защото аз съм човек, здраво стъпил на земята, и винаги съм се чувствала равна с всички обикновени хора. Който лети високо, той пада в ниското и не знае къде попада. Аз ходя по твърдата българска земя, български хляб ям“.

Народната певица разказва, че зимите прекарва в Смолян, а летата на ранчото си край града, където се грижи за градинката и за насажденията си.

„Хората не разбират, че когато работиш земята, тя те лекува и накрая те прибира. Земята просто лекува и аз до последно няма да се откажа нито от земята, нито от планината, защото там дишам“, признава изпълнителката на песента „Излел е Делю Хайдутин“. „Дърветата ми са като деца, прегръщам ги. Преди години бях в Япония, върнах се и след един месец дойде един японец на гости на ранчото ми и ми каза: „Ти си толкова прочута, пък си се свряла тук в гората“. И аз му отвърнах: „Ако отскубна дървото и го преместя на друго место, то ще изсъхне. И аз така, тук на родното ранчо цъфтя, тук ми е мястото. Защото чуждата земя ми е мащеха, а моята си ми е майка!“.

Тя разказва, че не може да живее без звуците на птиците и без ситното ръмене на дъждеца – „това е музика за моите уши!“.