„Легионерска болест“ звучи като заглавие на исторически роман, но всъщност е съвременен медицински трилър, в който „злодеят“ се крие в климатика или в душ слушалката. За нас, българите, темата е особено актуална, защото начинът ни на живот и климатът в страната създават идеални условия за този невидим гост.
Откъде идва името на болестта?
Легионерите и легионерската болест все пак имат общо, при това доста буквално. Името на заболяването се появява за първи път след едно конкретно събитие през 1976 г. във Филаделфия, в което стотици ветерани от организацията Американски легион се събират в един хотел на конгрес. Няколко дни по-късно десетки от тях развиват тежка пневмония, а част от случаите завършват фатално. Епидемиологичното разследване продължава месеци, докато година по-късно учените успяват да изолират непозната дотогава бактерия и я кръщават Legionella pneumophila. Оттам идва и името на болестта, която днес познаваме като „легионерска“.
Оттогава медицината знае, че бактерията не се предава между хората и заразен човек не може да я „прехвърли“ на друг. Legionella pneumophila живее във водна среда и се размножава в сложни водни системи – бойлери, охладителни системи, в които се образува конденс, климатични инсталации, фонтани и термални спа центрове, които не се поддържат достатъчно добре. Когато водата се разпръсква във фини капчици и човек ги вдиша, инфекцията може да достигне до белите дробове и да предизвика тежка пневмония.
Болест, която живее в инфраструктурата
Legionella pneumophila е особена бактерия. В природата тя съществува в сравнително малки количества, но в изкуствена среда (особено в топли водни системи) може да се размножава активно. Температурният диапазон между 20 и 50 градуса създава почти идеални условия за развитието ѝ. Това е и причината легионерската болест да се определя често като инфекция на модерните сгради.
Напоследък темата за легионерската болест започна да се появява в се по-често, защото през последните години европейските епидемиологични наблюдения показват постепенно увеличаване на случаите на легионелоза. Причините са в застаряващото население, по-сложните водни системи в сградите и по-добрата диагностика при тежки пневмонии.
В този контекст България остава страна с нисък регистриран брой случаи, но експертите отдавна предупреждават, че заболяването вероятно се диагностицира по-рядко, отколкото се среща. Причината е, че легионерската болест протича като тежка пневмония и без специфично лабораторно изследване трудно се различава от други белодробни инфекции.
Какви са симптомите на болестта?
Легионерската болест най-често се проявява като тежка форма на пневмония, което прави ранното ѝ разпознаване трудно. Симптомите обикновено се появяват между 2 и 10 дни след заразяването и в началото наподобяват грип или друга респираторна инфекция. Затова и лесно може да се сбърка с летен грип или тежко протичаща настинка от климатика.
Температурата на болен често се покачва между 39-40С. Кашлицата първоначално е суха, в последствие става влажна с отделяне на храчки. Инфекцията е придружена със силна отпадналост и болки в цялото тяло, а отличителното е наличието на гадене и диария, които се срещат по-често от случаите на обикновена пневмония.
За съжаление, диагнозата не може да се постави само по симптомите. Потвърждението става чрез специфични лабораторни изследвания, най-често тест за антиген на Legionella в урината или микробиологично изследване на дихателни проби, а лекарите обикновено подозират болестта, когато тежка пневмония се появи след престой в хотел, болница, спа център или сграда със сложна водна система, където има възможност за контакт с аерозоли от водата.
Къде най-често се развива бактерията Legionella pneumophila?
Бактерията Legionella естествено се среща във водна среда, но проблем възниква, когато попадне в изкуствени водни системи, където температурата и застоялата вода ѝ позволяват да се размножава. Най-често това се случва в инсталации, които създават фини водни аерозоли, защото именно чрез тях бактерията може да бъде вдишана.
Сред най-честите места, където се установява Legionella, са душове и бойлери с топла вода, климатични и охлаждащи системи, охладителни системи на големи сгради, както и джакузита, спа съоръжения и декоративни фонтани. Риск съществува и в болнични водни системи, особено ако инсталациите са стари или поддържани недостатъчно добре.
Защо тази информация е важна за нас, българите?
Превенцията на легионерската болест рядко е свързана с поведението на отделния човек. Тя е преди всичко въпрос на техническа поддръжка – контрол на температурата на водата, редовно почистване на системите и мониторинг за наличие на бактерията.
България е страна с горещи лета и стара водопроводна инфраструктура. А това са два фактора, които бактерията буквално обожава.
В много български офиси и търговски центрове поддръжката на централните климатични системи е свързана с моментите, когато нещо се счупи. Ако кондензът застоява, той се превръща в естествен инкубатор.
Сезонният туризъм у нас е също добра предпоставка за развитието на бактерията. Хотели на морето, които затварят за зимата и такива, в планината, които затварят за лятото, често имат застояла вода в тръбите. Първите туристи за сезона, пускайки душа, могат буквално да вдишат облак от легионела.
Това, че България е богата на термални води е нож с две остриета в това отношение. Джакузитата и хидромасажните вани са рискови, ако филтрацията и дезинфекцията не са на необходимото ниво.
Какво можем да направим, за да избегнем ненужни рискове?
Бактерията става опасна, когато водата е в температурния диапазон между 20С и 45-50С. Под 20С тя е в латентно състояние, а над 60С загива бързо. Но понякога в опит да спестим от сметките за ток, често настройваме бойлерите си на „икономичен режим“ с температури между 40-45С, без да си даваме сметка, че това е идеалната температура за размножаване на легионела. Затова поне веднъж седмично е добре да се загрее бойлера на максимална степен над 60С, за да се стерилизира системата.
Ако сте отсъствали от дома за седмица, пуснете всички чешми и душове да текат за 5-10 минути, преди да ги ползвате и излезте от банята и кухнята, докато текат, за да не дишате парите.
Друга система, която можете да почистите, е главата на душа. Варовикът, който се среща в изобилие в много региони на страната, е убежище за бактериите. Накисвате слушалката на душа в оцет редовно, а най-добре е, ако можете да си позволите да я сменяте поне на 6 месеца или година.
Климатикът в колата трябва също да се поддържа, като се сменя филтърът на купето и се дезинфекцира системата със специализирани спрейове всяка пролет.
Всъщност легионерската болест касае хигиенната ни култура. Тя ни напомня, че в стремежа ни към комфорт имаме и задължението да поддържаме технологиите не само изправни, но и здравословни.
Как се лекува легионерската болест?
Антибиотиците са основен избор за лечение на легионерската болест, но не тези, които обикновено се използват при стандартните бактериални пневмонии. Най-често се прилагат антибиотици от групата на макролидите или флуорохинолоните, които могат да проникнат в клетките, където бактерията се размножава. Това е важна особеност на инфекцията, защото за разлика от много други бактерии, Legionella pneumophila живее и се размножава вътре в клетките на организма, което прави част от обичайните антибиотици, включително пеницилините, по-малко ефективни.
При по-леките случаи лечението може да се проведе в домашни условия, но при тежка пневмония обикновено се налага болнично наблюдение и венозна антибиотична терапия. Когато диагнозата се постави навреме и терапията започне рано, повечето пациенти се възстановяват напълно, макар че при хора в напреднала възраст или със съпътстващи заболявания инфекцията може да протече по-тежко.
Източник: dir.bg
Kliuki.bg
