Майката на загиналия Николай от трагедията „Петрохан – Околчица“ отново се върна във Facebook, след като профилът ѝ беше блокиран за няколко дни. С възстановяването му Ралица Асенова започна нещо, което бързо се превърна в силна и емоционална онлайн хроника на болката – всеки ден тя публикува дълъг текст, посветен на едно от шестте момчета, които загубиха живота си.

Постовете ѝ се споделят хиляди пъти и предизвикват лавина от сълзи и съпричастност в социалните мрежи, пише Intrigi.bg.

Днес редът беше на най-младия от групата – Александър Макулев, познат на всички като Сашо.

Заедно с текста Асенова публикува и колаж от пет снимки на момчето – кадри от различни моменти от живота му. Това е и първият път, в който в интернет се появява толкова богат снимков материал на Сашо. Причината е проста – когато влиза в групата на Калушев, той е едва на 10 години и през годините рядко е присъствал в публични снимки и публикации заради крехката си възраст.

Затова новият колаж, направен от Асенова, бързо се превърна в една от най-споделяните публикации днес.

Но не снимките са това, което накара хората да преглъщат трудно, а разказът за самото момче.

В емоционалния си текст Ралица Асенова описва Сашо като дете, което не е родила, но е обикнала като свое. Според думите ѝ връзката между тях се появила още в първия миг, когато го видяла през 2020 година. Тогава момчето я прегърнало спонтанно, сякаш се познават отдавна.

От този момент нататък, пише тя, той завинаги останал в сърцето ѝ като още едно дете.

В спомените ѝ Сашо е описан като изключително топъл и чувствителен тийнейджър – усмихнат, дипломатичен и неспособен да понася конфликти. Когато между нея и Ники възниквал спор, дори за нещо дребно като филм или герой, Сашо неизменно се намесвал, за да обясни как и двамата са прави.

Затова и Николай често го наричал „най-добрия дипломат“.

Момчето било известно и с огромното си сърце. Сутрин извеждал на разходка кучето Один, грижел се за животните, а когато се връщал, първото му действие било да прегърне Ралица и да попита дали има нужда от помощ.

Тя разказва и за малките моменти, които днес тежат най-много – как го е учила да прави хартиени звездички, как заедно са създавали светещи украшения, които той отнесъл в стаята си и пазел като скъп спомен.

По думите ѝ Сашо се радвал на най-малките жестове – на подарък, на внимание, на време, прекарано заедно.

Един от последните подаръци, които му подготвили заедно с Ники, бил специален восъчен печат с изображение на дърво. Момчето го избрало трудно, защото първо искало другите да си харесат нещо.

По-късно Асенова му донесла кожен тефтер със същия символ, перо и мастилница – подарък, който той приел със сияещи очи.

Най-тежките думи в разказа ѝ обаче са за подаръците, които никога няма да стигнат до него.

Сред тях – кожена гривна, купена след трагедията.

„Ще я сложа на ръката на Сашо, преди да бъде погребан“, пише тя.

В края на текста Асенова описва момчето като „мъдрец в тяло на дете“, изпълнен със светлина, емпатия и любов към хората.

Според нея той е бил от онези редки души, които носят спокойствие и топлина на всички около себе си.

„Сашо беше щастлив. Безкрайно щастлив. Сашо беше светлина. Този жесток свят не го заслужаваше“, пише тя.

Публикацията завършва и с тежки думи – клетва на една майка, която иска справедливост за смъртта на детето.

Текстът ѝ за часове беше споделен хиляди пъти и предизвика огромна вълна от съпричастност онлайн.

Мнозина признават, че са плакали, докато четат историята за момчето с дългата коса, което обичало хартиени звезди и се опитвало да помирява хората около себе си.