Ще те изпратим достойно – с любимите джинджифилки и петроханки! Има вече стихове за теб, песен се пише…

„Аз знам как ти умря! Аз го преживях призори в онзи ужасен ден, в който те убиха, почувствах гнева и болката ти. Ти умря с широко отворени очи…“ Това е само част от дългата и сърцераздирателна изповед на майката на застреляния Николай Златков – един от шестимата мъже, намерили смъртта си на „Петрохан“ и „Околчица“, пише Intrigi.bg.

Последният й от общо шест поста във Фейсбук, в които символично почита паметта на загиналите чрез отделни разкази за групата, бе посветен на сина й – Николай Златков. Отново придружена от снимки, които не са излизали до момента в публичното пространство, тази публикация бе най-силната и разтърсваща от всички. Думи на майка, загубила единствения си син. Думи, със силата да разплачат и най-безчувствения човек.

Разказът на Ралица започва с истории от ранното детство на Ники – още от мига, в който проговаря. Тогава започва нейното невероятно и мистериозно приключение: „Започнах да слушам защо е дошъл точно при мен, откъде идва, да ме пита как човек избира да бъде лош и защо. Най-вече да ми обяснява, че е дошъл да спаси всички страдащи, да спаси света!!!“.

Опечалената майка никога няма да забрави случка от детската градина, когато негови връстници мачкали и убивали божи кравички. Ники толкова се разстроил, че не спирал да ги умолява да не го правят, като ги поставил на мястото на животинките: „Представете си, че са деца в детска градина и сега, когато са ги убили, какво ще правят майките и бащите им, когато дойдат да ги вземат от градина и децата им са мъртви?“, питал малкият Ники със сълзи на очи. Ралица още помни колко тежко минали следващите дни, в които детето й се опитвало да разбере постъпката на децата.

Още когато детето става на 7, майката разбира, че Ники има способността да вижда аурата на хората. Той бил изключително изумен как майка му не успява да види това, което вижда той. „Мислех, че всички ги виждат. Ти не ги ли виждаш?!”, чудело се момчето.

В училище нещата станали още по-сериозни. Връстниците започнали да му се подиграват заради неговата емпатия и умишлено да убиват насекоми, за да го разстройват. „Подиграваха му се и че всичките си спестени пари ни молеше да ги изпращаме на децата в Африка вместо да си купи таблет какъвто нямаше или компютър“, разказва Ралица за невероятната душа на Ники.

„Веднъж ни каза, че ще дойде момент, в който ще срещне хора, които са негови близки, цитира и имена и ме помоли да не го ограничавам във общуването и връзката му с тях.

И след това започна неговият истински щастлив и пълноценен живот! Както той казваше: “Истински започнах да живея, когато се присъединих към Иво и към групата”! Отидохме на ваканция в Мексико и той намери сродните си души. Тези, които не му се подиграваха, които го разбираха, подкрепяха в стремежите му. Там именно той стана най-малкият подводен водолаз в света с постижения за гмуркане на 30 метра дълбочина, които и до ден-днешен никой не може да надмине“, спомня си Ралица.

„Вечно ще съм ти благодарен, че ме подкрепи в избора, който направих и ме пусна да живея с Иво и останалите. Знам, че изобщо не ти беше лесно и вечно ще съм ти благодарен, че не ме спря и ме подкрепи!“ С тези думи Ники често се обръщал към майка си, щастлив, че е послушала него и сърцето си.

За съжаление, днес стана ясно, че бащата на Ники е взел решение да прибере тялото му и да го погребе „по светски“, както се изразил самият той. Против волята на майката, той прибрал тялото с отказ от още експертизи. Против волята на сина си, той ще погребе Ники не според будистките обичаи.

„Няма да погребвам аз тялото ти, Ники. Взех това нелеко решение, защото не успях да се разбера с баща ти за неща, които знам, че ти би искал и защото отказвам да участвам в още поругаване на тленните ти останки! Мисля, че издевателството над тялото ти беше достатъчно вече месец и половина.

Ще ти оставя в ковчега малката статуетка, която толкова много ти хареса, която подарих на Иво, (и за теб взех такава и не успях да ти я дам) един специален камък и едно малко жълто камъче във формата на сърце  Взех решение, че ще ти направя изпращане такова каквото заслужаваш и на твое любимо място високо в планината. Сигурна съм всичките много хора, които те познаваха истински и те обичаха, ще те уважат и ще дойдат там.

Има вече стихове за теб и песен се пише… ще те изпратим достойно, така както го заслужаваш. Ще има любимите ти петроханки, ще има джинджифилки и всеки ще може да каже ако иска нещо за теб. Ще сложа и голям камък с надпис на него за теб и за тях! Беше чест да бъда твоя майка! Истинска чест!“, емоционално завършва опечалената майка поста, който разплака хиляди.

Днес от 17.30 ч. пред Съдебната палата в гр. София близките на трагично загиналите край Петрохан и Околчица организират мирен протест.