Новият сериал на Би Ти Ни „Вяра, Надежда, Любов” счупи всички рекорди, като първият епизод е приковал вниманието на 638 700 зрители. Пред малкия екран дъх са затаили 34,4% от телевизионната публика. Сериалът реалистично пресъздава смутните времена на 90-те години с мутренския клуб „Марсилия” и човешките драми между стените на болницата. Виждаме терзания, дълг, любов и битка със собствената съвест. В продукцията гледаме обичани актьори като Албена Павлова, Нети Добрева, Калоян Трифонов и младата звезда Ванеса Пеянкова.
Един от хората зад кадър е режисьорът Виктор Чучков, който режисира съвместно със Станислав Тодоров-Роги и Мартин Илиев. Чучков е син на известния композитор Виктор Чучков и затова добавя и „син” към името си. По-голям брат е на сценариста, продуцента и бивш капитан в „Аз обичам България” Борислав Чучков. Известният му баща е написал една от най-обичаните детски песнички – „Дъга” („Моля кажете не на шега”). През 1984 г. веселяшкият детски хит спечели специалната награда на фестивала „Златната монета” в Болоня, Италия в изпълнение на Борислав Чучков и сладкото момиченце с опашките Радослава Малякова. Уви, през 2016 г. тя почина след цял месец в кома, защото бе пометена на пешеходна пътека от невнимателен шофьор.
„Надявам се, че зрителите ще възприемат лесно сериала, защото сериал се прави трудно, това са усилия на много хора, актьори, сценаристи“, коментира режисьорът Виктор Чучков. Известният режисьор стои и зад други успешни български сериали като „Майките”, негово дело са още „Войната на буквите”, „Тилт” и „18% сиво”.
Чучков-син е роден на 20 февруари 1971 г. в Русе в семейство от сой, в голям български род от Щип. Майка му е известната пианистка Елена Чучкова. Потомък е на революционера от Македонско Ефрем Чучков. Един от предците му е бунтовен поп, завършил Духовна академия в Цариград, друг бил лекар, който свирел на цигулка и озвучавал неми филми. Рода е и с Иван Чучков, един от първите проектанти на софийското метро.
Виктор Чучков-син расте в бохемска кооперация на столичната улица „Елемаг”. В блока живеят художници, артисти, режисьори, писатели. Комшии са му Невена Коканова, Константин Коцев, художникът Енчо Пиронков, карикатуристът и анимационер Анри Кулев, диригентът Емил Чакъров, цигуларя Минчо Минчев, режисьорът Христо Христов… Често артистичните особи са на гости в дома му и от малък слуша как говорят за кино, музика, картини и изобщо за изкуство. Малкият Виктор жадно попива всичко. „Тези невероятни хора наоколо ме хипнотизираха. Не знам как са се чувствали те да живеят заедно, но за мен беше вдъхновяващо”, спомня си Чучков. Първи другарчета от блока са му режисьорът Димитър Коцев-Шошо и Найо Тицин. От деца мечтаят само за едно – да имат творчески професии.
През 1981 г. излиза култовата романтична кино драма „Йо-хо-хо”, в която 9-10-годишният тогава Виктор влиза в една от главните роли – той е малкият Леонид. Малчуганът е поразен от големия режисьор Зако Хеския, от работата му с актьорите, от дългите си разговори с него. „Реших, че ще стана режисьор и ще се занимавам с кино, когато ме взеха с малката лодка от пиратския кораб”, спомня си години по-късно Чучков. Тогава е едва четвърти клас.
Всяко лято прекарва при дядо си в Русе. Още си спомня как той му дава пари с една-единствена заръка: „И да почерпиш приятелите си!”. Първата му артистична дейност е пианото. Цели 6 години свири на аристократичния инструмент и се справя доста добре. И до днес обожава класическата музика, но в един момент просто се отказва от пианото. „Свиренето иска много репетиции, концентрация, време, себеотдаване. А мен честно казано малко ме домързя”, признава си режисьорът. Родителите му са видни музиканти, но не го укоряват за решението му. Затова пък Виктор се захваща много сериозно с рисуване. Посещава професионални курсове по живопис, а и в артистичния му блок е пълно с художници, които му обръщат внимание, насърчават го, разкриват му тънкостите в занаята.
Не забравя обаче детската мечта, „магията” на Зако Хеския още го държи. Следва „Режисура” в НАТФИЗ, а тук негов преподавател е друг голям режисьор – акад. Людмил Стайков. С гордост нарича режисьорът на „Хан Аспарух” и „Време разделно” свой учител.
Виктор Чучков-син се занимава паралелно с различни неща. Освен че режисира филми и реклами, заедно с брат си Борислав имат съвместна компания – „Чучков брадърс”, с която продуцират филми и организират много артистични платформи. Не е забравил старата любов, рисуването и е страстен фотограф. Вече има няколко фотографски изложби, които се радваха на успех. Не обича да говори за личния си живот. Признава само, че съжалява, защото от много работа обръща малко внимание на децата си. Има много съвместни проекти с брат си и въпреки че Борислав е по-малкият, често се опитва да го поучава. Двамата братя често спорят и се карат за работа, но през смях споделят, че „чак до бой не се е стигало”.
Запален рокаджия е. Разказва как на един концерт на „Ю Ту” в Берлин му настръхнали косъмчетата на ръцете. Още е така, когато чуе хубава музика. Докато учи в Художествената гимназия, неговият съученик Николай Донков все разправял как ще избяга на Запад. И наистина, веднага след бала той отива при леля си в Източен Берлин. Пада Берлинската стена и Николай му се обажда: „Братле, озовах се в Западна Европа по-бързо, отколкото очаквах”.
През 1991 г. Донков се връща в България и му носи една касетка с думите: „Сега ще чуеш най-яката музика на света!”. Пуска „Ред Хот Чили Пепърс” и почва да куфее. Виктор веднага прави пиратско копие на двукасетъчния си касетофон. Със същия дек презаписва касетки за целия си артистичен блок, подобна машина беше турбо гъзария навремето.
Чучков сравнява работата по един филм със строеж на сграда. Трябва идея, архитектурен план, да се намери финансиране, да се построи. Понякога процесът отнема години. За това се радва, че отзивите за „Вяра, Надежда, Любов” поне засега са добри. Сблъсквал се е и с хейт, но като артистична натура изобщо не го разбира. Една от любимите му книги е „Пилето” на Уилям Уортън, обожава и едноименния филм по нея. А сред любимите му цитати е мисълта на Чарли Чаплин, че най-трудното за режисьора е да задържи вниманието си прекалено дълго време върху едно и също нещо.
