„Семафор“, позовавайки се на източници, твърди, че Израел не участва в евентуалните преговори на Вашингтон с Техеран.

Американските удари срещу Иран ще продължат, докато президентът на САЩ Доналд Тръмп нарече преговорите с иранските лидери „продуктивни“, потвърди американски служител пред „Семафор“.

„Израел в момента не е пряка страна в тези дискусии, въпреки че получава информация за процеса.“

В понеделник сутринта Тръмп обяви петдневна пауза в планираните бомбардировки на ирански електроцентрали и друга енергийна инфраструктура, което предизвика широко медийно внимание и изглежда успокои пазарите. Военните операции срещу други цели обаче продължават.

„Петдневната пауза се отнася само за енергийни съоръжения“, каза американски служител пред „Семафор“. „Тя не се отнася за военни инсталации, флота, балистичните ракети или отбранителната индустриална база. Първоначалните планове за операция „Епична ярост“ ще продължат.“

Докато иранските служители отричат ​​каквото и да е участие в преговорите с Тръмп, остава неясно каква би била позицията на Израел по отношение на евентуална сделка. След обявяването на Тръмп в понеделник, израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви, че е обсъдил преговорите с президента на САЩ.

„Президентът Тръмп вярва, че има възможност да се използват огромните постижения на Израелските отбранителни сили и американските военни, за да се постигнат целите на войната в рамките на споразумение“, заяви Нетаняху. „Споразумение, което ще защити жизненоважните ни интереси. В същото време ще продължим да нанасяме удари както по Иран, така и по Ливан.“

Politico: Белият дом разглежда председателя на иранския парламент Галибаф като потенциален лидер, подкрепян от САЩ.

Администрацията на Тръмп води „тихи“ дискусии около Мохамед Багер Галибаф, разглеждайки 64-годишния политик като възможен партньор и дори бъдещ лидер на Иран в следващата фаза на конфликта, твърди изданието, позовавайки се на двама анонимни служители на администрацията.

„Той е гореща опция“, каза един от източниците пред изданието, подчертавайки, че все още не е взето окончателно решение. „Той е един от водещите… Но трябва да ги тестваме и не можем да бързаме.“

Според източници Белият дом все още не е готов да се ангажира с един-единствен кандидат, предпочитайки да провери няколко фигури, способни да сключат сделка с Вашингтон.

Прессекретарят на Белия дом Каролин Ливит отказа да коментира подробно: „Това са чувствителни дипломатически дискусии и Съединените щати няма да преговарят чрез медиите.“

Самият Тръмп намекна в понеделник за контакти с „много надеждни“ фигури в Иран и обяви петдневна пауза в ударите по иранската енергийна инфраструктура на фона на дипломатическите разговори.

Според съобщенията, администрацията му обмисля да повтори в Иран стратегията, използвана във Венецуела, където след залавянето на Николас Мадуро САЩ гласуваха доверие на неговия вицепрезидент Делси Родригес:

„Целият смисъл е да назначим някой като Делси Родригес във Венецуела и ние да кажем: „Ще ви държим там. Няма да ви изгоним. Ще работите с нас. Ще ни предложите добра сделка, първата петролна сделка“, обясни служител на администрацията.

Според източника Тръмп не иска да унищожи остров Харг – ключовият петролен център на Иран – с надеждата, че следващият лидер ще сключи сделка за доставки на петрол. Този подход обаче поражда съмнения дори в неговия вътрешен кръг. Един служител, близък до Съвета за национална сигурност, нарече тези очаквания наивни:

„Изглежда като позиране, сякаш се опитва да докаже нещо. Добре е, че преговорите се водят чрез медиатор и е добре, че започват да мислят за изход. Но Иран доказа, че може да издържи на удар, като същевременно ни затруднява живота. Те няма да се предадат и да дадат на Тръмп петрола си.“

Представител на една страна от Персийския залив предположи, че Тръмп преувеличава напредъка на преговорите, за да създаде претекст за отмяна на собствения си 48-часов ултиматум за Ормузкия проток.

„Той очевидно печели време и се опитва да стабилизира пазарите. По-трудно е да се разбере дали е сериозен в намирането на изход от безизходицата или отправя нереалистични искания към Иран да се отдръпне“, каза служителят.

Анализаторите също са скептични относно перспективите за сделка с настоящия председател на парламента. Али Ваез, старши анализатор по Иран в Международната кризисна група, отбеляза:

„Галибаф е типичният вътрешен човек: амбициозен и прагматичен, но преди всичко ангажиран със запазването на ислямисткия ред в Иран. Това го прави малко вероятен кандидат, който да предложи на Вашингтон някакви смислени отстъпки. <…> Военният елит на Иран и по-широкият елит за сигурност почти сигурно биха го ограничили.“

Твърди се също, че администрацията на САЩ е изключила опозиционната фигура в изгнание Реза Пахлави от списъка с кандидати, защото той би бил лишен от легитимност в Иран. „Ще бъде хаос“, каза един източник.

Според него вниманието е насочено към фигури, които вече държат властта в системата.

„Намираме се във фаза на тестване, опитваме се да разберем кой може да се издигне, кой иска да се издигне, кой се опитва да се издигне. И тогава, когато хората се издигнат, ще направим бърз тест и ако са радикални, ще ги елиминираме“, каза служителят на администрацията.

The Wall Street Journal: Съюзниците на САЩ в Персийския залив са бесни – Вашингтон ги игнорира и ги завлича във война с Иран

Страните от Персийския залив са се озовали в капан: те искаха да останат настрана от войната на САЩ и Израел с Иран, но сега са все по-задълбочено забързани в конфликта. Арабските монархии, чиито икономики и енергийна инфраструктура са под постоянна атака, все повече се чудят защо Вашингтон не ги слуша.

„Страните от Персийския залив са обединени в гнева си към Иран, но също така са ядосани, че не могат да упражняват значително влияние върху решенията на администрацията на Тръмп, въпреки че са партньори по сигурността и инвестират сериозно в тези отношения“, съобщава WSJ, позовавайки се на арабски представители.

Преди войната Саудитска Арабия обяви, че няма да позволи нейните съоръжения и въздушно пространство да бъдат използвани за удари срещу Иран. Кралството обаче сега се съгласи да предостави на американците база в западната част на Арабския полуостров. Причината е, че Иран започна да атакува саудитски цели и Рияд осъзна, че не може да стои безучастно.

„Търпението на Саудитска Арабия към иранските атаки не е безгранично. Всяко убеждение, че страните от Персийския залив са неспособни да отговорят, е погрешно“, заяви саудитският външен министър принц Файсал бин Фархан.

Междувременно ОАЕ започнаха да замразяват ирански активи. В Дубай затвориха Иранската болница и Иранския клуб, които според властите са били използвани от иранския режим и Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) за прокарване на „дневен ред, който не служи на иранския народ“. Това е само първата стъпка: Емирствата вече предупредиха, че могат да замразят милиарди долари ирански инвестиции, което би нанесло сериозен удар на икономиката на Техеран, която вече е задушена от санкции.

„Някои институции, пряко свързани с иранския режим и IRGC, ще бъдат затворени като част от целенасочени мерки, след като беше установено, че са били използвани в нарушение на законодателството на ОАЕ“, заяви правителството на Емирствата.

Арабските страни бяха особено раздразнени от удара на Израел по иранското газово находище Южен Парс. Арабските представители смятат, че са убедили Вашингтон да предотврати подобни удари след израелската атака срещу съоръжения за съхранение на гориво в Техеран. САЩ обаче, след като получиха предварително уведомление от Израел, позволиха ударът да се осъществи.

„Те просто нямат изход от този структурен капан, в който по-слабите партньори винаги се оказват в съюз с по-силните. Ако по-силният партньор заеме войнствена позиция, те се страхуват да не бъдат въвлечени във война, в която не искат да участват“, каза Грегъри Гоуз, анализатор по отношенията между САЩ и Персийския залив в Института за Близкия изток във Вашингтон.

Самите арабски страни не искат да станат открити участници в конфликта. Влизането във войната би ги превърнало в преки врагове на големия им съсед от другата страна на тясна водна ивица. Но Иран не им оставя избор: атаки срещу хотели, летища, петролни рафинерии и складови съоръжения се случват почти ежедневно. Само ОАЕ е трябвало да отблъснат над две хиляди атаки.

Bnews.bg