Вениамин, певецът, който придоби широка популярност с участието си в „Като две капки вода“, направи разтърсващо признание пред Мариан Станков – Мон Дьо в новия епизод на подкаста „Храмът на историите“.

Изпълнителят се върна към трудни моменти от живота си и към най-голямата си травма – загубата на вуйчо му. Това се случва, когато Вениамин е само на 13 години. Той разказва и за тежестта от бедността, която е усетил в детството си, както и за борбата с килограмите, а оттам и със здравето си.

„Като малък много се срамувах от името си, защото беше различно“, признава той. С времето обаче осъзнава, че именно тази различност го изгражда. „Сега съм благодарен – усещам, че то носи сила и присъствието на Бог в живота ми.“

Той говори открито за вярата си – нещо, което според него не винаги се приема лесно. „Опитвам се да не позволявам този нечист свят да ме докосва“, казва изпълнителят. Още преди интервюто с Мон Дьо той се обръща към Бог за сила и увереност да бъде искрен, защото вярва, че най-важното е да говориш истината – дори когато е трудна.

Зад тази зрялост обаче стои тежко детство. Вениамин израства в малкия квартал Крайморие в Бургас в семейство, посветено на вярата. Родителите му проповядват, но това не носи финансова сигурност. „Живеехме трудно. Имало е моменти, в които нямахме какво да сложим на масата“, спомня си той.

Най-разтърсващата част от разговора е когато Вениамин признава за загубата на вуйчо си, който е бил убит. Певецът не навлиза в подробности, като казва единствено, че убийството е било изключително хладнокръвно и че извършителят е излязъл на свобода само 5 години по-късно, пише „Галерия“.

Изпълнителят споделя как на 13 години е трябвало да поеме и огромната отговорност да бъде глава на семейството. По това време баща му не е бил в България, а майка му е била на легло. Вениамин е трябвало да бъде нейната най-голяма опора и като баща за по-малкия си брат. Основната му цел е била да вдигне майка си на крака.

Всичко това го довежда до тежки паник атаки, качване на цели 20 килограма, а оттам и сериозни проблеми с кръвното. Въпреки това Вениамин проявява огромна сила и успява да се пребори със здравословните трудности и да се върне отново към музиката, която е неговото спасение.

Днес бедността е оставила траен отпечатък върху него и той признава, че най-големият му страх е да не остане без средства. Но не забравя, че дори в най-тъжните моменти на недоимък е бил благодарен и се е опитвал да бъде щастлив.