Социално-психологически анализ на бъдещия премиер Румен Радев

АКАД. ПЕТЪР ИВАНОВ

КОЙ, КАКЪВ И КАКВО Е РУМЕН РАДЕВ?

Социален статут: пенсионер.
Генеалогичен статут: селянин (родените в село са селяни).
Професия: военен, пилот.
Чин: генерал-майор (две звезди). А Баце е ген.-лейтенант (три звезди).
Възраст: 63 години, след няколко седмици 64 години (род. 18 юни 1963 г.).
Родно място: с. Корашлии, сега с. Славяново, Хасковско.
Произход: баща инженер, майка счетоводителка.
Образование: висше, магистър, ВНВВУ „Г. Бенковски“ в с. Долна Митрополия, Плевенско, завършил Колежа „Максуел“, САЩ, така пише той. Всъщност е учил във Военновъздушния колеж (Air War College, който се намира във военновъздушната база „Максуел“ (Maxwell Air Force Base) в град Монтгомъри, щат Алабама.
Владее английски, немски (?) и руски (!).

Има интереси към авиацията, литературата и фолклора.
Разведен (парясан, парясник по народному), има втори брак с висока колежка пиарка, Десислава Радева, първата му съпруга е Гинка Кесякова. Има две деца от първия си брак.
Публично демонстрира кавалерско отношение (особено към Силвия Андреева, към Илияна Йотова и др.)
Често е придружаван от жена си, напоследък по-рядко, не знам защо.
Притежава следните качества: дисциплина, висока експертност (забележете, не казвам “експертиза” като него) в отбраната, умение да мобилизира протестен вот (срещу ГЕРБ, ПП/ДБ и ДПС), търпение.

Недостатъци: излишна строгост, позьорство, бюрокрация, политизиране на президентската институция, икономическа неграмотност.
Позиционира се като “борец за законност”, което е по-скоро фасада.
Грешки: сблъсъци с парламентарните партии, каквито и да са те, изолация на президентството и на него самия, огромен ненужен персонал, 12 секретари, 16 дирекции и отдели, 5 комисии 5 съвета, Копринката, агенти на ДС, общо 1000 души, на големи заплати без нищо да правят, топли връзки с десетки олигарси (братя и не братя, хазартни босове и свинари), далаверата Боташ, той доведе ПП с “харвардците” и петроханците на власт, Желязко, Гюро, състави 10 служебни правителства и… нищо. Не постигна нищо хубаво. Нищо!
Резултати: национална катастрофа, България е най-бедната, най-простата, най-корумпираната, най-престъпната, най-нещастната изчезваща демографски държава в Европа и в света.

Повтарям: Нищо хубаво не е сторил досега!Освен да спечели изборите със закани срещу олигарсите, които финансират вероятно кампанията му, със закани срещу опротивелите до последно на народа Борисов и Пеевски, с обещания за завой към Русия и със смътно и неясно изложен нов морал(?!).

Демонстрира уж висока езикова култура и прецизна терминология в правото и сигурността, но се познава, че интелектът му далеч не чак толкова голям. Неговата начетеност е военно-провинциално ниво. Речите му не са структурирани, с лоша лексика и примитивна мисъл. Мисли се за Спасител на Отечеството (като Царя, като Баце, като Шиши etc.), и на Европа. Иска да спасява и Русия, и Европейския съюз, и НАТО, и Света, абе всичко, което може, ще спаси човекът.

Култура и маниери: мъчи се да поддържа строг етикет и дистанция. Държи се подчертано институционално, сериозно, бюрократично. Маниерите му са отражение на военната школа – дисциплиниран, сдържан и понякога суров, примитивно ироничен, избягва излишната фамилиарност. Военен строг селски бай Ганю, фатмак.
Външен вид: Винаги е в перфектно прилягащ скъп костюм или униформа (при поводи). Поддържа някаква спортна форма (прави коремно възлизане), която подчертава чрез облеклото си. Излъчва строгост и застаряла увиснала атлетичност. Плешив и грозен (крив и голям тодорживковски нос, папиломи и разперени уши). Дървен миманс. Държи гърба си изправен (военна стойка). Минималистичен в жестовете. Погледът му е фиксиран и пронизващ. Мига прекалено често. Използва неумело ръцете си само за подчертаване на важни точки, без излишни движения. Вдига заплашително юмрук, това е официалният жест за германската комунистическа организация „Рот Фронт“ на Ернст Телман, вдигнатият юмрук се утвърждава и като антифашистки поздрав.

Комуникацията му е еднопосочна, вкочанясала и антикварно декларативна. Предпочита официалните обръщения и брифингите пред свободните разговори, избяга от законните (и много очаквани от избирателите) предизборни дебати. Говори бавно, авторитетно, като все набляга на морални категории. Текстовете му и речта му често са глупави и неграмотни, с тъпи заучени клишета, баналности и простотии, например епизода с тефтера с вересиите в селската бакалия; допусна 10 (!) грешки във своя въпрос (само в едно изречение) за референдума за еврото. (виж: „>https://www.facebook.com/share/18TB1rW1ZG/?mibextid=wwXIfr ).

Лъже. Лъже за Боташ, лъже за олигарсите, лъже за Украйна и Русия. Рекламира се, например, че бил завършил “Стратегическа академия на ВВС в САЩ”; а там няма такава, проверете.) в същото време впечатлява с бюрократична дистанция и настоятелен ред.

Няма кой знае каква разлика в манталитета и целите между него, Баце, Шиши, Кокорчо, Копейкин и Тошко Африкански; всички са от един дол дренки.
Дипломация и международен авторитет: Той е гласът на уж институционалното достойнство. Подхожда към международната сцена като държавник от нафталина, от старата школа – дистанциран и стриктен, непластичен и неумел.

Стил в ЕС и НАТО: Той е донякъде уважаван заради военната му експертност (забележете не казвам като него “експертиза”). В разговорите е директен и често критичен към „двойните стандарти“ в Европейския съюз. Рядко търси приятелство (освен с Путин), а по-скоро търси зачитане на суверенитета на България, търси някаква “независимост”, също като едва оцелялото полумъртво “Възраждане”, което така и не разбра, че няма такава категория в съвременната геополитика. Отношенията му със САЩ, с ЕС и с Източна Европа се обтегнаха заради неговите позиции относно войната в Украйна и санкциите срещу Русия, като това срина репутацията му на политик, доколкото е имал такава, в което дълбоко се съмнявам. Той често бива възприеман като „труден партньор“, като нов Орбан, който поставя уж националния интерес (според неговото виждане) над общата съюзна линия в Европа. Не е обичан в международен план. Никак. Май никой не го поздрави за грандиозния му изборен успех? Питах ИИ: каза за само двама – румънския премиер Болоджан и грузинския премиер Кобахидзе, друг никой. А, и Сашка Васева.
Език: Владеенето в някаква степен на английски език (хасковско гимназиално ниво) му позволява някак да води преки разговори „на четири очи“ без посредници, което му дава предимство в дискусиите и в политическата реклама пред илитератите в политиката. Шедьовър на полиглотството му е отговорът на измоления от него въпрос на чужда журналистка при изборите.

Отношения със САЩ и Русия: Обучаван в САЩ, но често влиза в риторичен сблъсък с Вашингтон по геополитически въпроси (Русия и Украйна, Иран и Израел). На практика не знае кога, как, кому какво да каже; объркан в геополитиката, и въобще. Неубедителен в комуникациите с медиите.
Възприятие в Брюксел: Той се възприема като „опозиционерът“ – уж принципен и честен, но често твърде изолиран заради несъгласията си с мнозинството в ЕС по стратегически теми. В международен план залага на „твърда позиция“ чрез (фиктивен) авторитет, който реално не притежава.

Какво е Радев?
Qui vivra verra. Ще поживеем и ще видим.

* Петър Иванов e доктор и професор по социална психология. Академик от Българската академия за наука и изкуства (БАНИ). Създател заедно със свои колеги и пръв ръководител на катедри по психология в два български университета. Директор на Демографския институт към БАНИ. Има публикувани научни трудове по приложна психоанализа, приложна психотерапия и приложна социална психология, ръководство за справяне с вредни привички и зависимости, учебник за бързо четене, няколко книги по психопатология на посткомунизма и др. Текстът е от профила му във фейсбук.

Bairak.bg