Колкото и да се възмущават западните лидери от руската дезинформация (която, да, е реален проблем), никога не бива да си въобразяваме, че това не е двупосочен процес. Внезапната вълна от новини, според които някаква удобно анонимна „европейска разузнавателна агенция“ твърди, че Кремъл се страхува от преврат, подозрително прилича повече на психологическа операция, целяща да породи параноя сред руския елит, отколкото на сериозна оценка.

Твърди се, че личната охрана на Путин е била драстично засилена, не само за да го предпази от все по-честите и широкообхватни удари с украински дронове, но и по-специално защото от началото на март Кремъл и самият Владимир Путин са загрижени за риска от заговор или опит за преврат, насочен срещу руския президент.

По-конкретно се твърди, че Сергей Шойгу, министър на отбраната на Русия до 2024 г. и сега секретар на Съвета за сигурност на страната, „е свързан с риска от преврат, тъй като запазва значително влияние във висшето военно командване“.

Застаряващият Путин може наистина да се страхува от пряка украинска атака, а неговите преторианци от ФСО (Федералната служба за охрана), както всяка друга служба за сигурност, са едновременно професионално параноични и отзивчиви към тревогите на своя шеф. Напълно вероятно е охраната около президента да е засилена, независимо дали те смятат заплахата за реална или вероятна. Ограничаването на съботния парад по случай Деня на победата в Москва изглежда има за цел да не се създава прекалено очевидна мишена за украинска атака.

Но атака срещу Путин? Макар че Москва се опита да се прицели по Володимир Зеленски в самото начало на войната, оттогава насам съществува негласно двустранен мораториум върху ударите срещу висшето ръководство на врага. Въпреки руските твърдения за опит за атака срещу една от резиденциите на Путин през декември, това споразумение остава в сила. Ако Киев се прицели в Путин, да не говорим за убийството му, тогава може да очаква жестоко отмъщение.

Именно слуховете за преврат обаче неизбежно привлякоха най-голямо внимание и изглеждат най-малко правдоподобни.

Руската система за сигурност е внимателно организирана, за да сведе до минимум риска от преврат. Различните военни и паравоенни сили се уравновесяват взаимно, а ФСО е пълна с лоялни лица и разполага с правомощия да наблюдава всеки, когото счете за необходимо.

Макар Евгений Пригожин и неговите наемници от „Вагнер“ наистина да се обърнаха срещу властта през 2023 г., това беше бунт, а не преврат: целта не беше да се свали президента, а да се убеди той да се откаже от подкрепата си за Шойгу. Във всеки случай, около 2000-те мъже, които се насочиха към Москва, нямаха никакъв шанс да превземат града, да не говорим за свалянето на Путин.

Представянето на Шойгу като конкретен пучист е особено смешно. Справедливо или не, той пое основния удар на критиките във въоръжените сили за провалената първоначална инвазия и последващите провали в командването, стратегията и снабдяването. Беше проведена мащабна кампания за уволнение, преследване или отстраняване на неговите приближени в министерството. Офицерите, с които той беше свързан, включително началникът на Генералния щаб Герасимов, когото той назначи, демонстративно се дистанцираха от него.

Трудно, ако не и невъзможно е да си представим, че той разполага с авторитета и доверието в рамките на висшето командване, за да организира преврат, да не говорим за оперативната свобода да го направи, без да привлече вниманието на информаторите, подслушвателните устройства и прехванатите имейли на ДВКР – Департамента за военно контраразузнаване на Федералната служба за сигурност. Въпреки името си, той съществува по-скоро, за да шпионира военните, отколкото да ги защитава от чуждестранни шпиони.

Освен това твърденията за сигурността на Путин, които могат да бъдат потвърдени от външни източници, изглеждат явно съмнителни. Противно на твърденията, например, Путин – който от години ограничава пътуванията и публичните си ангажименти из страната – поддържа програма от публични събития, включително неотдавнашната му среща с иранския външен министър в Санкт Петербург.

Това може да е поредната съмнителна информация, идваща след шведски доклад, който драстично преувеличи натиска върху руската икономика. В Европа има отчаян апетит за deus ex machina, за някакво чудотворно прекратяване на войната в Украйна. Мисълта, че Путин ще бъде свален чрез преврат или че страната ще се разпадне, със сигурност отговаря на това изискване. Това едва ли ще бъде първият път, когато разузнавателните агенции се поддават на изкушението да предоставят на господарите си това, което те искат, а не това, което им е необходимо да чуят.

Но предвид новината, че НАТО се е срещало с филмови и телевизионни продуценти с надеждата да повлияе на тяхното творчество, струва си да се има предвид, че това може да е умишлено заблуждаване. Може би идеята е да се внушат определени мисли в съзнанието на хората. Може би целта е да накарат Путин да се обърне срещу Шойгу, който е негов личен приятел, и да накарат останалата част от елита да се чуди дали те няма да са следващите. Това едва ли ще бъде първият път, когато виждаме подобно отклоняване на вниманието в тайните шпионски войни.

Източник: dir.bg

Razkritia.com