Отношенията в предаването не са като в живота и затова двойките не оцеляват навън 

КОЯ Е ТЯ

Симона Пантова е на 25 години, родом от Стара Загора. Завършва математическа гимназия, след това журналистика в София, където живее от 5 години. В момента Симона е част от екипа на вестник „България Днес“. Силният й характер и откровеност я превърнаха в една от най-запомнящите се участнички в „Ергенът“. Пътят й започна с интерес от страна на Стоян, който веднага бе впечатлен от нея, а финалът за нея дойде, след като отказа роза от Кристиян Генчев заради липса на истинска емоция.

– Симона, какво научи за себе си в „Ергенът“?

– В такава изолирана среда чертите от характера на един човек са по-обострени, както и емоциите, и тогава е редно да разбереш повече неща за себе си. Аз не разбрах нищо ново. По-скоро се убедих в нещата, които вече знаех за себе си, че са на 100% така.

Силният й характер и откровеност я превърнаха в една от най-запомнящите се участнички в „Ергенът“

– Кои са нещата, в които се убеди?

– Това, че никога няма да кажа нещо само защото е общоприетото мнение. Да се съглася и да вляза в стадото, за да може да изглеждам добре. Разбрах, че не мога да създавам фалшиви контакти в името на това да върви хорото, както се казва. Склонна съм да остана сама, но не и да се обграждам с хора, които са фалшиви. Обичам отношенията ми с хората да са ясни и конкретни и да няма никакви недомлъвки, загадки и така нататък.

– Не те ли притеснява, че влезе в ролята на злодея?

– От началото знаех, че това ще бъда аз, защото повечето момичета се притесняваха да бъдат себе си пред камера и всичко негативно, което са имали да кажат или да изразят по някакъв начин, е било зад камера. А когато е трябвало да кажат нещо негативно пред камера, е било облечено в такива епитети, които са галещи душата и не биха наранили никого.

– Доколко беше важно за теб да участваш в подобно предаване?

– Важна беше за мен самата идея, която си бях наумила, че искам да се случи. И то се случи. Аз наистина поисках да го изживея това приключение и стана.

– Да разбирам ли, че за теб „Ергенът“ е било приключение, а не животоформиращ път?

– Не мога да твърдя, че такова предаване може да е житейски важно за който и да е било човек. Въпреки че има много хора, които много неща преживяват в такъв тип предавания и уж след това се променят. Но за мен не може от предаване да излезеш нов човек.

– И дори да откриеш любовта в подобно риалити, тя много вероятно няма да е истинска след края на предаването.

– Да, точно така.

– Слаб ли е влюбеният човек?

– Да, смятам, че е слаб. Винаги в една връзка, който е по-влюбеният, той е по-слабият.

– С какво искаш да бъдеш запомнена в „Ергенът“?

– Не смятам, че хората от такова предаване и от такъв тип предавания трябва да се помнят с нещо суперважно, защото това не е интелектуално предаване. Някои казват, че това е социален експеримент, но аз не мисля, че е така. Защото в живота няма да попаднеш в такава среда, в която си с 20 жени и се борите за трима мъже. Любовните отношения в това предаване не са като тези в живота и това може да се докаже от факта, че от предишните четири сезона няма нито една връзка, която до ден-днешен да е оцеляла. Голяма любов не съм видяла в това предаване.

– Родена си в Стара Загора, където имаше идея градът да бъде обявен за център на вселената. Кой е центърът на твоята вселена?

– Свободата. Но свободата идва с много труд. Искам да имам свободата да изляза от нас, да си запаля колата и да тръгна за месец някъде. Да пропътувам хиляди километри, без да давам обяснения на някого, без да съм зависима от някого и да имам свободата да го направя.

– Неуверен, неосъзнат и инфантилен – това ли е най-лошият вариант за мъж за теб?

– Със сигурност има и по-лоши, ако добавим и някакви зависимости като хазарт и наркотици.

– Ти какво сънува в Шри Ланка?

– Имаше един сън, който никога няма да забравя. Беше свързан с баща ми. В Шри Ланка нямахме достъп до близките си и можехме набързо да се чуваме с тях веднъж седмично или през 10 дни. Бях се чула с тях за рождения ден на брат ми на 17 януари и точно 10 дни по-късно сънувам, че баща ми не е добре. Сънувах го в инвалидна количка, беше с майка ми и идваха да ме вземат от Шри Ланка, защото беше преживял нещо. На другия ден се чух с него, защото не можех да издържа. И се оказа, че той е на процедури в Павел баня, защото беше пострадал с кръста. Каза ми, че е бил толкова зле, че не е можел да стане от леглото. И си казах, че като обичаш някого, има много силна енергия между вас. Няма значение на колко хиляди километра си от този човек. Ти усещаш, когато той не е добре. Затова много ме е страх какво сънувам и предпочитам да не си помня сънищата.

Винаги в една връзка, който е по-влюбеният, той е по-слабият, твърди Симона

– Има ли друго телевизионно предаване, в което искаш да участваш?

– Да, в „Трейтърс“. Харесва ми, защото там има изолирана среда, в която човек наистина трябва да покаже някакви качества и така да стигне до финал. Там трябва да мислиш бързо, да мислиш 10 крачки напред, да умееш да манипулираш хората, да умееш да се измъкваш от ситуации, когато всички те сочат с пръст. Ако ти успяваш в такова предаване да минаваш между капките и да стигнеш до края, значи наистина притежаваш някакви качества, които смятам, че могат да бъдат полезни в живота, ако ги използваш за добри неща.

– Да манипулираш добро ли е?

– Според мен всеки е манипулатор. Децата са най-добрите манипулатори, така че това ни е заложено още от раждането. По-важно е за какво ще използваш манипулацията.

– Последната книга, която прочете, е…

– В момента я чета – „Десет малки негърчета“ на Агата Кристи.