Народното събрание прие окончателно на второ четене закона за създаване на нова антикорупционна комисия. Освен да анализира данни за корупционни практики, органът ще има и разследващи правомощия.

Създаването на политически независима антикорупционна структура е едно от основните условия, за да получи България около 370 млн. евро по Плана за възстановяване и устойчивост. Средствата бяха задържани от Европейската комисия именно заради липсата на такъв орган, като от Брюксел нееднократно са подчертавали, че реформата е задължителна.

Новата комисия ще се състои от петима членове с петгодишен мандат без право на преизбиране. Един от тях ще се избира от Народното събрание, един ще се назначава от президента, а останалите трима ще се излъчват от съдиите във Върховния касационен и Върховния административен съд, както и от Висшия адвокатски съвет.

Председателството ще бъде на ротационен принцип за срок от една година, като титулярът ще се определя чрез жребий. Кандидатите за членове трябва да имат поне 10 години юридически стаж и да са на възраст, която им позволява да завършат мандата си преди да навършат 65 години.

Законодателният процес премина през няколко етапа, след като Министерството на правосъдието предложи промените в края на март. Законопроектът беше одобрен от правната комисия в средата на май, а седмица по-късно беше приет на първо четене в пленарната зала.

Заплащането на председателя на комисията ще е 90% от това на председателя на Народното събрание, а на останалите членове – 80% от възнаграждението на председателя. Органът ще се отчита на всеки шест месеца пред ресорната парламентарна комисия, а веднъж годишно ще представя доклад пред парламента, президента и Министерския съвет.

Според приетите текстове членовете на комисията и разследващите инспектори няма да носят имуществена отговорност за вреди, причинени при изпълнение на служебните им задължения, освен ако не става въпрос за престъпление от общ характер.

Narod.bg