Според руската пропаганда, ако Москва победи Киев, тя ще изнесе властта си извън своите територии, за да изгради „по-хармоничен световен ред“. Тежко на държавите, които отново попаднат под нея, пише Георги Лозанов

Руската пропаганда пусна на вода нова опорка, вече насочена към всички хора на планетата: „Победата на Русия в Украйна ще стане благо за цял свят“.

Под това заглавие тя в превод от руски бе лансирана и в един от официозите на путинизма у нас – Поглед.инфо. Това всъщност е продължение на по-старата опорка, че Русия ще победи Украйна. Този пропаганден блян беше авансиран напоследък от откриването в Израел на втори горещ фронт, който има потенциала да отклони част от военната помощ на НАТО за Украйна. Както и от не толкова реалната перспектива САЩ въобще да спре подкрепата и дори да излязат от НАТО, ако Тръмп пак да се добере до президентския стол.

Какво цели тази руска опорка?

Опорката за сигурната победа на Русия ѝ върши двойна работа. Веднъж, тя деморализира подкрепата за Украйна с тезата, че от нея няма смисъл, след като в последна сметка ще се окаже напразна. А и ако Русия и без това ще победи, колкото по-бързо го направи, толкова по-добре за победените, защото ще им спести материални и човешки загуби, както проруските „миролюбци“ разбират мира. И втори път, тази опорка съдържа в себе си позната претенцията на победителите – че те са правите в конфликта. Тя е морално неудържима, но психологически щадяща за масовия човек, който е склонен да приеме, че справедливостта е на страната на по-силните, за да не се окаже сам тяхна жертва. Нищо, че историята е пълна с примери за обратното.

Как ще изглежда „по-хармоничния световен ред“ на Русия?

Новата опорка, че ще настане „благо за цял свят“, разкрива нещо отдавна известно: Украйна не е същинският обект на руското нападение – то е геополитически рекет с цел промяна на световния ред, наложил се с разпадането на Съветския съюз. След като загуби Студената война срещу „колективния Запад“, сега Русия непременно трябва да изкара, че е спечелила някаква друга война срещу него, за да може да го накара да седне на масата на преговорите и да ѝ отстъпи пак съветските зони на влияние. В този смисъл войната в Украйна не е за територии, а още по-малко за защита на руското малцинство там. Тя е демонстрация на сила пред НАТО и повод за заплахи, защото диктаторските режими не си представят, че могат да са важни по друг начин на световната сцена, освен от позицията на силата и заплахата. За Путин е било пределно ясно, че като нахлуе в Украйна, НАТО и ЕС няма да гледат безучастни и ще ги въвлече във война, за която после ще твърди, че е спечелил. И това „после“ дойде, даже вече е време за реклама. Подобно на старата комунистическа идеология, тя трябва да убеди човечеството какво светло бъдеще го чака след победата на възродилия се съветизъм.

Това бъдеще е добре познато минало за хората от Източна Европа и започва с „излизане от поробителни споразумения със Запада“, както гласи преведеният текст, последвано от завръщане в „съветския рай“.

Споменатата статия в Поглед.инфо предвижда: „В световен мащаб успешните резултати от руската специална операция ще вдъхновят държавите по света да придобият или укрепят собствения си суверенитет. Което от своя страна ще ни позволи да изградят по-хармоничен световен ред“. Усетихте ли граматическата грешка съвсем по Фройд? На нас, т.е. на Русия, ще се позволи да изнесе властта си извън своите територии, което именно се представя за изграждане на „по-хармоничен световен ред“. И тежко на държавите, които отново попаднат под нея, защото какво представлява тя се вижда с просто око в днешна Русия – олигархическа диктатура с несменяем вожд, опоненти по затворите и мизерстващо население. Ще кажете, че и сега този властови модел е частично възпроизведен. Дано обаче не ни се случи, както на нашите баби и дядовци след 9.09.1944 година, да установим разликата между частично възпроизведения и вече победилия съветизъм.