Народното събрание обсъжда ветото на президента върху промените в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Точката бе включена като първа от програмата за работа днес, по предложение на заместник-председателя на парламента и водещ днешното пленарно заседание Росица Кирова (ГЕРБ-СДС). Предложението ѝ бе подкрепено със 140 гласа „за“,  против – 31.

Президентът Румен Радев върна за ново обсъждане промените в НПК, свързани с възстановяването на правомощията на пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС) и на главния прокурор. В мотивите си държавният глава припомня, че с последните изменения и допълнения в основния закон Висшият съдебен съвет бе реорганизиран чрез разделянето му на два съвета – съдийски и прокурорски, а правомощията на главния прокурор и на прокуратурата бяха силно редуцирани.

Вчера правната комисия в парламента уважи ветото на президента във връзка с възстановяването на правомощията на ВСС и главния прокурор.

Доводите на управляващото мнозинство вчера бяха, че мотивите на президента Радев имат право и че промените в Конституцията са били приети „твърде бързо“.

С промените в НПК депутатите възстановиха временно работата на сегашния Висш съдебен съвет (ВСС), макар че преди това го ликвидираха с промени в Конституцията. Промяната на ВСС, както и отнемане на част от правомощията на главния прокурор бяха в сърцевината на съдебната реформа.

Макар че поправките в Конституцията бяха приети, все още няма избран състав на съвета, нито пък постоянно действащ главен прокурор. Затова парламентът набързо гласува нови поправки, с които позволи сегашното положение да се удължи.

Депутатите ще разгледат и на първо гласуване промени в Закона за насърчаване на заетостта според програмата за работа през седмицата. Вносители са депутати от ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната – Демократична България“ и ДПС.

Целта на предложените промени е да бъде подобрена регулаторната политика в контекста на процеса на присъединяване на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Затова се предвижда намаляване на административната тежест за физическите и юридическите лица, извършващи посредническа дейност, както и за предприятията, осигуряващи временна работа. За целта ще бъдат обединени три регистъра и съществуващата в Агенцията по заетостта информационна система ще бъде надградена до единен централизиран електронен регистър. Законопроектът е в изпълнение на влезлите в сила от септември 2023 г. разпоредби на Закона за електронното управление за водене на регистри в електронна форма, пишат в мотивите си вносителите. За реализиране на законопроекта не са необходими допълнителни финансови средства.

Заседанието на депутатите в пленарна зала, може да проследите на живо във видеото: