Уволнения, заплахи, побой, палеж на автомобили – това са отделни случки из живота на някои български журналисти, които в работата си в един или друг момент да докоснали нечии интереси. В последните години се разви „модата“ на SLAP – т.нар. „делата-шамари“. Сред водещите разследващи журналисти, обект на подобни дела, е Димитър Стоянов. Преди седмица стана известно, че сигнал за поръчан побой над разследващия журналист е подаден до Районна прокуратура – Бургас. Пред Таралеж Димитър Стоянов обясни защо Прокуратурата е в противоречие по неговия казус.
Журналистиката е в топ 10 на най-рисковите професии, изтъкна той.

Кога стана ясно, че има заплаха за здравето или живота Ви?

Два дни след входирането на сигнала в Прокуратурата от човека, който го е внесъл. Човекът, за когото се твърди, че е източникът на заплахата, е бивш съдружник на Мартин Божанов – Нотариуса. Понастоящем той живее с Гергана Божанова – бившата партньорка на Нотариуса, и се бори с неговите наследници за активите на Божанов. Това би било мотив за престъпление. Те са били съдружници при изграждането на вилно селище – затворен комплекс в Гърция преди куршумите да застигнат Мартин Божанов.

Кой е подал сигнала?

Човекът, който подава сигнал за готвеното срещу мен нападение, е бивш бизнес партньор на съдружника на Нотариуса – Николай Филипов, известен като Ники Митничаря или Ники Пъдпъдъка. Филипов живее с вдовицата на Нотариуса. Според сигнала и според няколко източника, той се е опитвал да поръча побой над мен, предложил е на двама, но всеки от тях е отказал. Няма информация дали е стигнал до трето лице, което да „поеме“ този казус. Доколкото съм информиран, той е човек, който има подобни склонности. Във времето е свързван с нападения, палежи. Няма прочетена присъда срещу него за подобни деяния, но е свързван с подобен род противобранни действия. Не мога да кажа факт ли е или не възлагането на подобна задача. Разполагам само със сигнал от Прокуратурата.

През годините бяхме свидетели на побои над журналисти – Огнян Стефанов, Слави Ангелов, Асен Йорданов, Алексей Лазаров. Автомобилите на Генка Шекерова, Сашо Диков, Момчил Милев бяха палени. Журналистката Анна Заркова беше залята с киселина. Сега „най-модерни“ са т.нар. дела-шамари (SLAP) – колко дела има към Вас?

Общо са около 24-25 и поне 15 са срещу Атанас Чобанов. Има някои, по които Чобанов е страна, а аз не съм и обратното. По повод първото рисково производство, което Лъчезар Иванов – депутатът от ГЕРБ, известен като Лъчо Мозъка, води срещу екипа ни, Чобанов не е ответник, по второто сме и двамата. 
Не съм ответник по делото, което заведе Иван Петлешков – собственик на най-голямата охранителна фирма в България, сочен е за един от лейтенантите на Христофорос Никос Аманатидис – Таки, сочен е за любител на силовата охранителна дейност в Пловдив. За него се твърдеше, че имал множество „назначени“ – лица, които са постъпили на работа в МВР с неговите протекции като Миро Тигъра, Любо Янев, бивш служител на ГДБОП. Той беше защитен свидетел по едно дело, което, според мен, е по-скоро виц, – твърдение за изнудване над Делян Пеевски и Ахмед Доган. Петлешков е защитен свидетел по това производство, което много ясно показва, че той гравитира в средите на ДПС и е сочен за приближен до Христофорос Аманатидис – Таки. Човек с богата биография. Той се опита да заведе производство с висок материален интерес срещу журналиста Атанас Чобанов. Съдът отхвърли на две инстанции неговата претенция, очаква се решение на ВКС.

Вие казахте, че Прокуратурата е в противоречие със себе си по Вашия случай. Може ли да разясните защо и как?

Николай Филипов живее на съпружески начала с вдовицата на Мартин Божанов – Нотариуса – Гергана Божанова все още е разследващ полицай в ГДБОП. Очевидно той е със силни позиции в СДВР и с днешна дата, защото част от хората от ГДБОП намериха работа в СДВР. Божанов беше сочен приживе до Любо Янев – бивш директор на „Криминална полиция“ в СДВР,  включително и до настоящия главен секретар на МВР Любомир Николов и до бившия вътрешен министър Калин Стоянов. Тези хора по едно и също време са били служители в ГДБОП, били са директори, заместник-директори. Калин Стоянов е бил началник отдел „Специални операции“, където на отчет се водят доверените лица на МВР. Мартин Божанов е бил агент на ГДБОП. Отделът, който е отговарял за него, е отделът на Калин Стоянов. От друга страна има документирани служебни отношения между Любо Янев и Мартин Божанов. 
Втори ключов момент – бидейки част от фондация „Щит“, която е партньор на разследващата медия BIRD в България, ние атакуваме по съдебен ред избора на Емилия Русинова. Тя е ръководител на Софийска градска прокуратура. Това ме навежда на мисълта, че деянието трябва да е довършено на територията на София град. На тази територия Николай Филипов се е опитал да възложи поръчката срещу мен, ако информацията в сигнала е вярна. Нямам основание да се съмнявам в добросъвестността на сигнала, но не съм държавен орган, който да прецени дали информацията е вярна. 

Кой е човекът, за когото се твърди, че иска да Ви навреди?

Кръгът около Николай Филипов е с много силни позиции в СДВР. В същото време сме в съдебна процедура, която атакува избора на Емилия Русинова за шеф на Софийската градска прокуратура (СГП). Другият, който атакува този избор, е следователят Бойко Атанасов. Другият член на фондация „Щит“ е адвокат Цветанка Иванова – защитник на Бойко Атанасов.
По смисъла на Закона за конфликт на интереси имаме неуреден интерес с Емилия Русинова, която е ръководител на СГП. Ние считаме, че тя няма интегритета да ръководи Софийската градска прокуратура, защото има близост с Пепи Еврото – те са излизали зад граница с един автомобил. Това ме кара да се съмнявам, че СГП ще бъде добросъвестна и обективна при разследването на този сигнал. 
На мен са ми нарушени правата по чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека и ми се отказва справедлив процес пред безпристрастен и компетентен съд за сигнала за готвено срещу мен покушение. Цялото досъдебно производство е концентрирано в ръцете на Прокуратурата. Тя решава дали ще разследва. Как си представяте, че от една страна ние атакуваме избора на Емилия Русинова, от друга страна – тя или нейните подчинени ще съберат годни доказателства, които да потвърдят, че срещу мен е подготвяна физическа атака и саморазправа. Аз съм скептичен. 

През 2015 г. двама изключително добри журналисти бяха намерени обесени. През март беше открит разследващия журналист Младен Дочев, който работеше и с британски медии, през месец май – Мартин Кръстев, който беше зам.-главен на вестниците „24 часа“ и на „Монитор“. За Младен Дочев имаше сигнал да бъде разследвана смъртта му и от Главния прокурор. Имате ли информация за развитие по случая?

Познавах и двамата. Когато става дума за самоубийство, особено за хора като тях, които имаха информация за множество нередности, винаги остава едно съмнение. Не зная как е завършило разследването по техните казуси. Когато започне едно разследване по сигнал за самоубийство или склоняване за самоубийство, това е много трудно разследване. Дори да е инсценировка, това много трудно се доказва. Предполагам, че може би не са събрани данни за нещо различно. Не зная казусите в дълбочина. Познавах и двамата, отидоха си преждевременно.

Защитени ли са журналистите в България?

Никъде по света журналистите не са защитени. Това е рискова професия, която е в топ 10 на най-рисковите професии. Говорил съм с хора от различни служби, разследванията ми са в правоохранителния и в правораздавателния сектор. При тях има предвидимост, рисковете са контролирани. В нашата работа няма предвидимост. Ние сме форма на граждански контрол, нямаме институционална протекция. В много отношения работата на журналиста е доста по-рискова от тази на служителите в специалните служби, дори на военните пилоти. 

taralej.bg