За бюджет 2026 се получи интересен триъгълник на трима финансови министри – двама бивши и един настоящ. Гълъб Донев опроверга и обясни недоразуменията по критиките на Асен Василев, който радикално критикува бюджета, но получи другарска критика от санкционирания по закона Магнитски Влади Горанов, който се присмя на новата власт, че получава критики от кадър като Асен Василев, който те са промотирали във властта като служебен министър.

Проектобюджетът за 2026 година не е бюджетът, който обществото очакваше, а бюджетът, който реалността налага. Това заяви в студиото на „Денят започва по БНТ” вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев, като подчерта, че основните политики на настоящото управление ще намерят отражение едва в бюджета за 2027 година.

Данните, изнесени от Асен Василев, за двойно нарастване на бюджета на ВСС от 55 на 100 милиона евро бяха опровергани като невярна интерпретация.

„Хората очакваха и все още очакват съвсем друг, по-радикален бюджет – бюджет, който да върне нормалността в държавните финанси. Но трябва да си дадем сметка, че сме в края на юни. Този бюджет не започва от 27 юни или от 1 юли, а се изпълнява още от 1 януари. До 7 май страната беше управлявана от две различни правителства, които освен че изпълняваха удължителния закон за бюджета, взеха и решения, натоварили бюджета с над 1,1 млрд. евро допълнителни разходи. Всичко това трябва да бъде платено през бюджета за 2026 година“, поясни Донев.

По думите му именно затова настоящият финансов план не съдържа всички реформи, които управляващите са обещали:

„Това действително не е бюджетът, който хората очакват. Политиките, които ние като управление искаме да реализираме, ще се видят в бюджета за 2027 година. Сега Народното събрание ще разглежда бюджета на реалността – с числата такива, каквито са. Дали това харесва на политиците или не, е друг въпрос. Но някой трябва да понесе отговорността за състоянието на публичните финанси.“

Според Донев най-важната отложена реформа е тази в държавната администрация:

„На България ѝ е необходима сериозна административна реформа. Тя трябва да бъде извършена смело и да отчете всички промени, които настъпиха през годините – дигитализацията, електронното управление, необходимостта от по-малко дублиращи се структури. След функционален анализ ще стане ясно кои администрации могат да бъдат обединени, кои услуги могат да бъдат централизирани и дигитализирани, така че гражданите и бизнесът да получават по-качествено обслужване с по-малко административна тежест.“

Финансовият министър защити решението държавните служители постепенно да започнат сами да плащат личните си осигуровки, като увери, че това няма да намали нетните им възнаграждения:

„Максималният осигурителен доход се увеличава минимално, но срещу това хората ще получат по-високи обезщетения и по-високи бъдещи пенсии. По отношение на държавните служители – нетните им доходи няма да се променят. Те няма да загубят нищо. Напротив – ще плащат по-нисък данък върху доходите, ще получават по-високи обезщетения и в дългосрочен план ще бъдат поставени при същите правила като всички останали работещи.“

Той отхвърли тезата, че мярката е идеологически мотивирана:

„Не бих казал дали това е лява или дясна политика. Това е справедлива мярка. Когато преди години държавата започна да плаща осигуровките на държавните служители, техните възнаграждения бяха намалени. Сега, след като обществото настоява те да плащат личните си осигуровки като всички останали, е справедливо възнагражденията им да бъдат увеличени така, че нетният им доход да остане непроменен.“

Донев съобщи, че кабинетът ще въведе таван на възнагражденията в публичните предприятия:

„Ограничението ще важи за почти всички публични предприятия, в които държавата има над 50% участие. Не е нормално всяка година да говорим за безводие, за неподменени водопроводи и тежко състояние на ВиК дружествата, а същевременно ръководствата им да получават несъразмерно високи възнаграждения. Същото важи и за държавните горски предприятия. Заплатите трябва да бъдат обвързани с резултатите.“

Министърът уточни още, че информацията за големи увеличения на възнагражденията в КЕВР и Агенцията за ядрено регулиране се дължи на техническа грешка, която вече е коригирана.

Финансовият министър обяви и нови мерки срещу нелегалния онлайн хазарт:

„Всички нелегални сайтове, предлагащи хазартни игри, ще бъдат затваряни. Националната агенция за приходите ще подава информация ежедневно към операторите, които ги хостват. Освен това ще бъдат облагани комисионните на посредниците, които привличат играчи, както и ще бъдат въведени допълнителни мерки по отношение на печалбите в сектора. Целта е държавата да води по-строга данъчна политика към хазартния бизнес.“

По повод планираното увеличение на винетните такси Донев заяви, че поскъпването е логично след временното им намаляване през миналата година:

„През 2025 година винетките бяха намалени, за да се постигнат критериите за инфлация по пътя към еврозоната. Сега е нормално размерът им да бъде върнат. Ако разделим увеличението на годишната винетка по месеци, говорим за около 1,20 евро месечно. Не бих казал, че това е драматично увеличение, особено при положение, че средствата от винетки и толтакси трябва да осигуряват поддръжката и строителството на пътната инфраструктура.“

Проектобюджетът за 2026 г. е можел да бъде значително по-реформаторски и да постави основите на по-бърза фискална консолидация. Това заяви депутатът от ГЕРБ-СДС и бивш министър на финансите Владислав Горанов, който бе гост в студиото на БНТ преди Гълъб Донев. Той отправи умерени критики към философията на финансовата рамка и предупреди, че отлагането на необходимите мерки ще направи реформите още по-трудни. Санкционираният за корупция по закона Магнитски за корупция депутат припомни, че Гълъб Донев дотук е управлявал като служебен премиер колкото редовния премиер на ГЕРБ и Делян Пеевски Росен Желязков. Горанов предложи през изминалата седмица ГЕРБ да подкрепя на бял лист предложенията на Прогресивна България за кадрово обновяване на ВСС това лято.

По думите му оправданието, че сегашното управление единствено продължава политиките на предшествениците си, има своите граници:

„Ако само се продължава направеното от предишните, то престоят в кабинетите на изпълнителната власт декларативно означава: ние нищо не правим. Когато вече си в кабинета на премиера, можеш да направиш всичко, което по Конституция ти се следва. Оправданието „ние наследихме“ е легитимно донякъде, но не до безкрай. Очаквахме по-амбициозни промени, които да нормализират фискалната рамка.“

Според Горанов през последните години държавните финанси са били управлявани твърде волунтаристично, макар политическата криза частично да е обяснявала подобен подход. Той припомни, че управляващите са изпълнили едно от предварително поетите обещания – да не променят данъчната система, но според него положителните оценки приключват дотам:

„Поне едно от нещата, които декларира управляващото мнозинство – че няма да пипа структурата на данъчната система – се състоя. За съжаление, дотук свършват добрите новини. Можеше и се очакваше доста по-амбициозна промяна в параметрите на бюджета, така че да се върви към по-бърза консолидация.“

Бившият финансов министър коментира и заявката на премиера, че няма да бъдат намалявани доходи и никой няма да загуби средства. Според него подобно послание може да е политически изгодно, но не решава натрупаните проблеми:

„Заявката, че никой няма да загуби и на никого няма да бъдат намалявани доходите, вероятно е политически изгодна за едно мнозинство, което се притеснява да не започне да се смалява. Но от нашия политически опит знаем, че когато правиш правилните неща, хората проявяват разбиране. Колкото повече се отлагат подобен тип мерки, толкова по-трудни стават.“

Като пример той посочи периода 2009–2013 г., когато по думите му са били предприемани непопулярни решения с цел стабилизиране на публичните финанси. Според Горанов сегашната бюджетна рамка показва, че дефицитът ще остане над 3% през целия управленски мандат:

„Това означава, че всъщност ще стоим над 3% през целия период на мандата на сегашното управляващо мнозинство. Няма да можем за четири години да се върнем към някаква нормалност на фиска. Това е неприемливо, защото се тръгва от много висока база.“

Горанов коментира и предложението държавните служители да започнат сами да плащат осигурителните си вноски при едновременно увеличение на възнагражденията. По думите му това няма да има неутрален ефект върху бюджета:

„Ако някой си мисли, че ефектът е нулев или фискално неутрален – не е. Когато увеличиш възнагражденията на една голяма група хора в бюджетната сфера, увеличаваш средния осигурителен доход в страната. Това е база за определяне на пенсиите и за изчисляване на обезщетенията. Крайният ефект ще бъде фискално отрицателен, а не положителен.“

Той допълни, че дори нетните възнаграждения да останат непроменени, статистическият ефект върху осигурителния доход ще се отрази върху бъдещите разходи на държавата. По думите на Горанов през последните години е настъпила фундаментална промяна във фискалната политика:

„Според мен се смени парадигмата и могат да минат десетилетия, преди някога бюджетът да стане на излишък. За първи път от доста години има толкова убедителна парламентарна мощ и ясен център на властта. Именно затова очакванията за по-сериозни реформи са още по-големи.“

Той изрази тревога и от планираното ново задлъжняване, въпреки че то бе планирано от Пеевски и Борисов още през есента на миналата година:

„Как ще обясним, че през 2026 година задлъжняваме с 10 милиарда евро? Да, ще се каже, че са натрупани решения от миналото. Но всяко едно от тези решения може да бъде пререшено. Ако декларацията е, че никой нищо няма да загуби, това означава само едно – ще трупаме сметка за следващите поколения.“

Bnews.bg