Има проблем с бързите кредити, стана ясно от заседание на парламентарната Подкомисия за наблюдение по дейността в областта на защитата на потребителите и ограничаването на монополите.
От Комисията за защита на потребителите отчетоха, че през 2021 година са направили 157 проверки, а през 2022 – 126. За периода, в който действа сегашния състав на комисията, от 1 октомври 2022 година до края на месец февруари 2024, са извършени 426 инспекции на банкови и небанкови финансови институции по спазване изискванията на Закона за потребителския кредит, оповести Стоил Алипиев, шеф на Комисията за защита на потребителите.
За нарушения са издадени 108 акта, а 74 са издадените наказателни постановления. Издадени са и 33 забранителни акта за преустановяване на нелоялна практика по Закона за защита на потребителите, като наложения размер на санкциите е в размер на близо 743 хиляди лева.
От КЗП са изготвили и предварителен анализ на сектора, който показал, че от обследваните договори, едва 10 процента са били изрядни.
От посочената по-горе бройка на 230 регистрирани към този февруари дружества трябва да се посочи, че малко над 100 са тези, които извършват дейност по предоставяне на бързи кредити и които ще бъдат проверени от КЗП в рамките на започналата миналото лято кампания в сектора. Почти половината от тази бройка вече е проверена, а през останалите три месеца до юни от КЗП предвиждат да приключат и с останалата част от компаниите, съобщи Алипиев.
По думите му една от проверките дори показала, че фирма за бързи кредити обявява, че цената на заема е 37,24%, а реално клиентите плащат 185%, пише Pаriteni.bg.
Например за заем от 2500 лв. фирмата взима такса от 426 лв. за експресно разглеждане на документите в рамките на деня. Освен това взима и такса от 1983 лв., ако клиентът не осигури поръчител на заема. Тези такси би трябвало да бъдат включени в годишния процент на разходите, който изчисляват фирмите за бързи заеми, но не го правят. Така клиентите реално плащат много по-висока цена от тази, която предварително е обявена на фирмата.
Проверките на КЗП показват, че около 90% от проверените фирми нарушават правилата. Но по закон санкциите са между 3 хил. и 50 хил. лв. и реално не действат възпиращо за фирмите.
От КЗП нямат информация и дали след направените предписания, установените нарушения са отстранени от фирмите, защото за целта трябва да се направи нова проверка на същите компании.
Омбудсманът Диана Ковачева посочи, че според анализ на институцията, размерът на дълга при бързите кредити нараства между два и три пъти, докато договорът се подпише.
Тя отчете и кои са най-честите оплаквания на потребителите на бързи кредити: наличие на неравноправни клаузи; прекомерни лихви, неустойки и такси; не се предоставя достатъчна и точна преддоговорна информация за вземане на информирано решение; предоставяне за подпис на непопълнени в цялост бланки на договор и малък размер на шрифт; липса на задълбочени проверки на кредитоспособността на потребителите; липса на информация при прехвърляне на вземания по договор за кредит; начисляване на недължими лихви и прекомерни задължения при предсрочно погасяване на кредита; непредоставяне на справки за дължими суми от остатъка по дълга; използване на неправомерни методи за събиране на дълга и включително оказване на психологически натиск.
„По отношение на начислените такси и неустойки съществува постоянна съдебна практика и тя е категорична, че фирмите заобикалят закона. Относно друго често срещано оплакване, относно претендираната неустойка за непредоставен срок на поръчител или банкова гаранция, съдът приема, че уговорката за заплащане на обезщетение е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Относно претендираната такса разходи, в съдебните актове се постановява, че такива договорни клаузи, според които длъжникът трябва да заплати на кредитора второ обезщетение за забава е нищожна. Тоест има константна съдебна практика и въпреки това тези нарушения продължават да се повтарят без някой да е в състояние да спре фирмите за бързи кредити“, допълни тя.
Източник: https://dnesnews.bg
