„Парите са в забавния шоубизнес, повярвайте ми! Искам да го кажа на младите, да не си мислят, че са в театъра, камо ли пък в киното. Забавата носи пари, нищо друго!“. Това признание направи пред „България днес“ големият български актьор Георги Мамалев, който тази година празнува 50 години на сцената на Народния театър „Иван Вазов“.

„Точно за това ми отвори очите преди много-много години, когато бях млад, големия Георги Калоянчев, докато снимахме заедно филма „13-ата годеница на принца“: „Адашко, парите не са в киното, не са в театъра. Парите са в естрадата!“. И аз от млад го знам. Затова го казвам и на младите – и те да го знаят“.
Актьорът признава, че е участвал в много концерти в забавния шоубизнес още през соца с голямата Стоянка Мутафова, с Константин Коцев, с Татяна Лолова и с всички имените български актьори.

„А да не говорим колко много участия съм имал и с Тодор Колев, защото той навремето ме покани в „Иръпшаните“ и постигнахме такъв фурор!“, с усмивка на лице си спомня Мамалев и разказва, че в импровизирания състав на музикално-хумористичната групата се събрали четирима големи български артисти.

„Тодор Колев ни беше фронтмен, вокалист и свиреше на цигулката. Моя милост влизаше в ролята на атрактивния и буен барабанист. Боян Иванов бе голямата ни естрадна легенда, а Емил Джамджиев – известен актьор и хуморист. И голям хсмях падаше. И хората ни заобичаха“, разказва Георги Мамалев за масовата истерия и народна любов към групата, която се събира покрай кратък скеч за новогодишната програма на Националната телевизия през 1979 г., но се превръща в абсолютен национален феномен.

„Телевизионният ни успех бе толкова голям, че четиримата си сформирахме истинско шоу и започнахме да пълним зали и стадиони с концерти из цяла България“, връща се към славното минало 73-годишният Мамалев.
По негови думи „Иръпшаните“ се родили от нищото.“Даже първите репетиции и обсъждания на шоуто се случиха в софийската ми скромна квартира, ама аз тогава нямах дом и бях много млад“, признава актьорът, чиито култови реплики от тоза група се помнят и се въртят и до днес от българите като: „А бе, ти знаеш ли кой съм аз, бе?!“. А и си остават емблема за българския хумор и сатира от края са късния соц.