Миналата година победителят на женските сърца, актьорът и фотограф Владо Карамазов, подреди изложбата си „На тяхно място“ в Националната галерия „Двореца“. Експозицията включваше 81 снимки, видео и аудиоинсталации и автентични предмети от затворническите килии в Белене. Тогава Карамазов разказа за първи път историите на лишените от свобода. През фотообектива си актьорът представи затворници, които изтърпяват зад решетките една от най-тежките присъди – до живот без право на помилване. След изложбата му, престижното издателство Ghost издаде негова фотографска книга на английски език „For the Grace of God“, пише „Галерия“.

Актьорът живял в Белене и станал приятел с трима затворници с доживотни присъди.

Наскоро британският всекидневник The Guardian („Гардиън“) посвети материал за проекта на чаровния българин. Карамазов разказва пред медията любопитни детайли за преживяването си сред лишените от свобода. В интервюто той споделя, че най-голямото постижение е, че е имал смелостта след 20 успешни години като актьор – играейки големи роли във филми, в театъра и телевизията – да се обърне към фотографията и да започне от нулата. Да напусне един живот и да се впусне в друг, който счита за по-интересен, където се сблъсква с истината за живота.

„Като актьор аз бях интерпретатор, пресъздаващ реалността. Имам много работа, но не харесвам хората в моя бранш

и към момента намирам работата си като актьор за скучна. Като фотограф аз съм творец, който улавя и съхранява реалността“, разказва той.
Актьорът споделя, че в рамките на шест години успява да премине през много нива на фотографията, печели награди, провежда големи и амбициозни проекти, които го вълнуват. Чрез проектите си се опитва да отвори врати за обществото към местата, които то не иска да гледа, не знае какво има там, но се страхува.

„Затворът „Белене“, в Северна България на границата с Румъния, е най-строго охраняваното съоръжение от този тип в нашата страна. Намира се на остров, така че бягството е по-навън откъснато, и тук има най-лоши брутални хора, излежаващи доживотни присъди за убийство. На острова има много бездомни котки, както и гълъби и комари. Затворниците са осиновили бездомните котенца и са ги гледали като домашни любимци. Когато започнах проекта си „За Божията милост“ в затвора, много затворници се смяха до малки котки. Но в затвора това може да се превърне в страдание – затворниците си убиват домашните любимци като наказание или за отмъщение“, разказва Владо. Към днешна дата това вече е забранено. Същото е дори с цветята – някои мислят за цветята като за приятели, отглеждат ги на стаите, но след това „други затворници ги унищожават. Всичко, с което затворникът може да създаде връзка, може да бъде унищожено. Част от наказанието им е да бъдат сами, без семейство или привързаност към каквото и да било.

Това е друг свят с различни набори от правила, с друг език и дори

парите означават нещо различно

а цигарите са валута. Карамазов прекарва много време в Белене, живеел е близо до затворниците, прокарвайки по цял ден с тях, слушайки техните истории. Започва този проект от любопитство към живота вътре, тъй като у нас обществото няма представа как живеят затворниците. „Беше трудно да получа разрешение, тъй като исках достъп до затвора за една година и да ми бъде позволено да снимам хората лице в лице и без ограничение“, споделя актьорът.

Разговаряйки със затворниците, открива, че всичко започва от детството им. „90% са израснали в семейства без любов, пари или с малтретиране и в един момент нещо било счупено. Това е проблем на обществото, а не в само за тези хора. Повечето хора просто искат затворниците да се мъртви, та биха предпочели финансирането да отиде при възрастните или децата. Когато представях творбата в Националната галерия в София, хората плачеха, тъй като за първи път виждали, че и затворниците са човешки същества. „Всички сме еднакви, но някои хора нямат възможност за добър живот.“

В началото се страхувах от затворниците, осъдени без право на условно освобождаване. Мислех си, че тези хора нямат какво да губят и могат да ме убият на шега. Помолих директора да ми предупреди, ако някой от тях е наблизо“, казва Карамазов. Един ден той му предложил да изкара деня с Милчо. Актьорът питал затворника дали е попадал  на някои от затворниците без право на условно освобождаване. Затворникът се засмял и го попитал как очаква те да изглеждат?
„Казах му, че

не знам – може би във вериги.

На следващия ден го попитах същото. Тогава той ми каза: „Аз съм един от тях. Имам 26 години доживотен затвор без право на условно освобождаване.“ Владо останал истински изумен. Не очаквал, че този човек, с когото бил прекарал два дни, е убиец.
„Не можех да спя онази нощ. Първите ми три месеца бяха много трудни и имах много кошмари. Имаше и много ужасни истории, но не исках да обяснявам тези истории във фотографиите си. Исках да помисля за това как започва един престъпен живот, да задавам въпроси, а не да съдя. „Може ли да си приятел с убиец?“, ме попитаха веднъж. Твърдата истина е, че да. Днес съм добър приятел с трима затворници, осъдени без право на условно освобождаване“, откровен е Карамазов.

Карамазов разказва, че животът му се променил много през последните две години, именно заради това преживяване. Милчо му разказал, че има три деца и когато е убил някого, е разрушил и цялото си семейство, и целия свят около него рухнал. Владо се среща с една от дъщерите му, която му казала, че

15 години е мразела баща си всеки ден

защото е разрушил живота им. Докато един ден разбрала, че омразата към родния й баща е ужасна за нея и за живота й напред, и затова тя решила да му прости.

„Разказах тази история на Милчо  и той се разплака. Каза, че това е бил най-важният момент в живота му. Никога не е знаел, че дъщеря му му е простила. Каза ми, че ще умре щастлив“, завършва интервюто Владимир. Актьорът-фотограф неведнъж е казвал, че го привличат леко опасни територии, хора и места, остава да видим какво ще е следващото екстремно приключение, към което ще поеме.