Тежкотонажният соц коментатор Александър Симов, добре охранено отроче на АБПФК, реши да предложи своя поглед върху това чии „креатури“ са нацистчетата от Джендем Тепе.
Да се насладим на напоителното му слово:
През 1996 година Иван Дочев, легионер, фашист, сатрап и маниакален антисемит, се връща в България. Установява се в родния си Шумен. Цялото СДС го посреща, т.нар. „демократична преса“ пише оди за този „борец с комунизма“. До смъртта си през 2005 година нито един представител на десницата не излезе да заклейми този фашист и да посочи истината за неговата биография.
През 1997 година депутат от СДС става и друг фашага – Дянко Марков. В Уикипедия за него пише, че бил „български националист“. Хахахахаха. Той е легионер, мрачен фашист на който цяло едно поколение тъпанари му изпраха биографията.
Дянков остана в историята, че като депутат обяви, че „депортацията на враждебно население не е престъпление“, визирайки евреите от Тракия и Македония. Години наред след това всякакви десни звезди се опитаха да поливат с шампоан този легионер и да го изкарват български герой. А и той се раздаде – води дела срещу журналисти, които разкриваха неговата биография.
През 2018 година Министерството на отбраната дори му връчи официална награда. Тогава като народен представител многократно питах откъде-накъде държавата ще легитимира фашизма по този начин. Леле – всеки десен публицист се изказа срещу мене. Иво Инджев дори няма до го броя. Някакъв консерватор изля един тон помия срещу мене в текст, озаглавен „Два свята – на достойните и на Александър Симов“. Дянко Марков – този носител на българското достойнство. Направо да плеснеш с ръце и да се възнесеш в небесата.
Преди няколко години десницата направи опит да прекръсти улица „Виолета Якова“. Каква е нейната вина? Ами тя е еврейка, комунистка и е част от групата, която убива ген. Христо Луков. Между другото за същия този ген. Луков Дянко Марков (вероятно вече в деменция) твърдеше, че искал да извади България от съюза с Германия. И, разбира се, цяло едно котило хоби-историци му ръкопляска. Защото така Луков излиза особен гений на маневрите – от една страна залива германската легация с писма, че България трябва да участва на Източния фронт, но от друга замисля как да я извади от прегръдката на Хитлер. Гений. Та – десницата тогава не успя да прекръсти улицата, защото се намесиха по-висши сили и ги пернаха през ръцете.
Обръщам внимание на всичко това, защото днешната демонстрация на фейсбук-антифашизъм от страна бг-десницата е особено патетичен.
След като 36 години си кадил тамян на историческите психопати, след като си поставил на Мемориала на жертвите на комунизма имена от които биха се отказали дори собствените им майки, след като се разрушавал като стихия историческата памет, днес много искаш държавата да реагира.
Ама как?
Борбата с фашизма минава през идентификацията му в миналото, през разпознаването на онези исторически психопати, които го налагаха у нас и режеха главите на съпротивата и плащаха с кървави пари за тях.
Дори и сега обаче тяхната истерия е особен вид опит за заличаване на отпечатъците от местопрестъплението. Това бил руски неонацизъм. Това поколение, радикализирано и удавено в социалните мрежи, нито знае руски, нито някога го е учило. Мрежата на неонацизма е глобална и тя е особено очевидна и в западните страни. Опитът Русия да бъде вдигната като опорна точка е престъпен, защото това не е цялата диагноза, а тези, които я дават, дори нямат намерение да диагностицират проблема. За тях е важно само никой да не припомня тяхното заиграване с най-мракобесната идеология и как те са до лактите в кал в това отношение.
Така че ще ми позволите да съм пълен със съмнения за тези новоизлюпени борци с нацизма. Тези, които получяваха виртуални оргазми от нарязаната фигура на руския войник са част от най-големите виновници за това, което се случва днес…
Bairak.bg
